От началото на 2022 г. на Слънцето непрекъснато се появяват изригвания. Някои от тях са много мощни. Но сегашната активност на нашата звезда е много по-висока от прогнозираната от учените. Американски физик смята, че това несъответствие между очаквани и получени резултати се дължи на неразбиране на поведението на нашата звезда и е необходимо да се преосмислят показателите, на които се основават прогнозите, съобщава ScienceAlert.
Прогнозите на НАСА и Националната администрация за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) не са предполагали толкова висока слънчева активност, която се наблюдава от началото на годината. Макар че, изглежда, няма нищо странно в това, че на Слънцето все по-често се появяват изригвания, тъй като звездата се приближава до пика на своя 11-годишен цикъл на слънчева активност.
„Все още е много трудно да се предвиди точно поведението на Слънцето. Все още не разбираме напълно процесите във вътрешността на звездата, които създават области на силно магнитно поле на повърхността. Те се виждат под формата на слънчеви петна, които раждат слънчеви изригвания и изхвърляне на коронална маса“, казва Майкъл Уитланд от Университета в Сидни, Австралия.
Трябва да променим подхода към процесите на Слънцето
Но физикът Скот Макинтош от Националния център за атмосферни изследвания на САЩ смята, че несъответствието между прогнозите и реалността се дължи на необходимостта от пълно преосмисляне на основата, на която се основават прогнозите.
Днес астрофизиците смятат, че 11-годишният цикъл на слънчева активност е свързан с магнитното поле на Слънцето. Приблизително на всеки 11 години магнитните полюси на звездата сменят местата си и този процес съвпада с т.нар. слънчев максимум – пикът на слънчевата активност, когато се появяват най-много петна, изригвания и изхвърляния на коронална маса (потоци плазма и слънчеви частици, които отлитат в Космоса).
След това активността на Слънцето спада и след известно време всичко се повтаря отново. Сега учените прогнозират поведението на Слънцето въз основа на един показател – количеството на слънчевите петна. Това са области на Слънцето, където магнитното поле е особено силно.
Цикълът на Хейл
"Смятам, че слънчевите петна са второстепенно нещо, на което трябва да се обръща внимание при прогнозирането. За основа трябва да вземем 22-годишния цикъл на Хейл и тогава ще получим по-пълна картина на случващото се", казва Макинтош.
Този слънчев цикъл, открит от астронома Джордж Хейл, се състои от два 11-годишни цикъла на слънчева активност, когато магнитните полюси на Слънцето два пъти сменят местата си. Според съвременните теории слънчевите петна се появяват поради неравномерно бързото въртене на Слънцето на полюсите и екватора, поради което линиите на магнитното поле на звездата създават временни области със силни магнитни полета.
Но Макинтош смята, че тази поява на слънчеви петна може да се дължи на пресичането на два различни слънчеви цикъла в цикъла на Хейл. Той и колегите му са открили подобна закономерност в свои наблюдения на Слънцето.
"Когато завършва един цикъл, се повишава нивото на поява на петна на Слънцето, но в същото време се появяват петна от следващия цикъл. Това може да говори, че противоположно поляризираните полюси на магнитна активност циклично преминават през Слънцето. Именно този процес може да е отговорен за появата на петна, но той не ги управлява. Двата различни цикъла с противоположна полярност се пресичат и си пречат един на друг", казва Макинтош.
Според учения затова след настъпването на периода на максимум активността на Слънцето намалява.
"Слънчевите петна се появяват поради взаимодействията между големите магнитни цикли на Слънцето", смята Макинтош.
Засега това е само теория
Благодарение на такъв нов подход към разбирането на поведението на Слънцето прогнозите за слънчевата активност може да се подобрят и те ще съответстват повече на реалността, казват учените. Но те признават, че това все още е само теория, която изисква доказателства.
„Идеята е интересна и да, тя, изглежда, може в по-голяма степен да съответства на прогнозираните резултати. Но моделите не показват това, за което говорят моите колеги. И се съмнявам, че новият подход има по-голяма прогнозна сила от съществуващите методи“, казва Уитланд.
По думите на Макинтош по-нататъшните наблюдения върху поведението на Слънцето могат да потвърдят теорията му. В крайна сметка трябва да се подобри разбирането за това как Слънцето всъщност създава своето магнитно поле.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Слънцето: кога и как ще загине нашата звезда?
