Учени от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих са провели изследване на метеорити, паднали на Земята в резултат на удари на космически камъни върху лунната повърхност. Оказало се, че тези метеорити са съставени от порода, която съдържа изотопи на благородни газове, които може да са попаднали там само от Земята, съобщава ScienceAlert.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
Съвременната наука предполага, че Луната се е появила от отломките, образувани в резултат на сблъсъка на Земята и обект с размерите на Марс (протопланетата Тея) преди около 4,5 милиарда години. Тогава възрастта на Земята е била "само" 60 млн. години. Сблъсъкът трябва да е бил достатъчно силен, че в резултат да се формира фрагмент, способен да се превърне в ново небесно тяло, което впоследствие не е паднало на Земята. Ново изследване показва, че тази теория е получила нови доказателства.
Сред останалите доказателства на теорията е и това, че Луната има сравнително малка маса и съдържа малко желязо, като около 30% от масата на Земята са съсредоточени в богатото на желязо ядро, което очевидно е било слабо засегнато от сблъсъка. Освен това лунните мантийни породи имат приблизително същия състав, както и аналогичните земни, но силно се отличават например от метеоритите с марсиански произход.
Попадането на лунни метеорити на Земята има своето обяснение. Лишената от атмосфера Луна постоянно е бомбардирана от астероиди. Вероятно някои от тях буквално са избили фрагменти от земния спътник и те са паднали на нашата планета, където са ги открили учените.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
На Земята вече са открити множество такива метеорити. Учени под ръководството на Патриция Уил от Швейцарската висша техническа школа са провели изследване на шест фрагмента от един лунен метеорит. Оказало се, че тези фрагменти са съставени от вулканична порода – базалт.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
Учените смятат, че тази порода се е образувала на Луната, когато магмата се е излязла от нейните недра на повърхността и се е охладила там. След това се случили нови изригвания и нови слоеве магма покрили тази първоначална порода.
Този базалт се намирал достатъчно дълбоко под повърхността, което означава, че не може да е бил засегнат от потоци частици от слънчевия вятър в продължение на хиляди години. В даден момент върху Луната е паднал доста голям космически камък, което е провокирало изхвърлянето на породи от недрата на земния спътник, които паднали на нашата планета под формата на метеорити.
Но по време на изследването на фрагментите от лунния метеорит учените открили изотопи на благородни газове – хелий и неон – в неговия състав. Те съвпадат с изотопите, които се намират в слънчевия вятър. Но както бе споменато по-горе, тази порода не е била изложена на въздействието на слънчевия вятър.
Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Учените установили също, че има много повече от тези изотопи в лунния метеорит, отколкото учените очаквали да видят. Затова учените направили извод, че тези изотопи на благородни газове са попаднали на Луната именно от Земята, когато двата обекта все още са били едно цяло.
По думите на Уил съотношението на количеството изотопи на благородни газове е в съответствие с изобилието на тези газове в областите на земната мантия, които според учените са останали същите, каквито са били преди 4,5 милиарда години.
„Макар че такива газове не са необходими за появата на живот, би било интересно да се разбере как някои от тези благородни газове са преживели формирането на Луната“, казва Уил.
Изследването е публикувано в списание Science Advances.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Учени разкриха мистерията на образуването на континентите
