Американски астрономи изучиха химическия състав на най-близкия квазиспътник на Земята 2016 HO3 и установиха, че той е отломък от Луната, съобщи ТАСС. Това обяснява близостта му до нашата планета и необичайната стабилност на орбитата му, предава Нова телевизия.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
Според изчисленията на учените от университета на Аризона, квазиспътникът е попаднал в сегашния си регион на околоземното пространство преди около 500 години и ще излезе от него след около 300 години.
Освен Луната около Земята се въртят или в недалечно минало са се въртели пет така наречени квазиспътника. Те са малки небесни тела, които временно са били уловени от гравитацията на нашата планета или я следват в съседна орбита. Това са астероидите 2003 YN107, 2004 GU9, 2001 GO2, 2002 AA29 и 2016 HO3. Последният обект е най-близкият и най-стабилен. Той беше открит през 2016 г. от специалисти от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА и представлява малък астероид с няколко десетки метра диаметър, който съпътства нашата планета от поне сто години.
Проф. Рену Малхотра и нейните колеги са се опитали да направят подробни снимки на този обект и да проучат неговия минерален и химичен състав. Такива измервания са трудни, защото 2016 HO3, въпреки близостта си до Земята, става видим за наземни телескопи само за няколко дни през април всяка година.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Преди четири години американски астрономи извършиха първите подобни измервания с помощта на оптични телескопи LBT и LDT. Те неочаквано показаха, че материята на 2016 HO3 не се различава в своя спектър от пробите от лунни скали, събрани от астронавти на мисиите "Аполо". Последвалите наблюдения потвърдиха първите резултати.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно