Годишни пръстени на дървета са запазили следи от резки пикове в съдържанието на радиоактивен въглерод в земната атмосфера. Те обикновено се свързват с аномално мощни слънчеви изригвания. Нов анализ обаче сочи, че всичко не е толкова просто и нашето светило едва ли е свързано с тези събития. Може би това е свързано с близки експлозии на свръхнови.
Въглеродният диоксид в земната атмосфера винаги съдържа малки количества радиоактивен въглерод-14. Оттук той попада и в живите организми, които го съдържат в същата концентрация, както във въздуха. Някои явления могат да променят количеството въглерод-14 в атмосферата и тези изменения остават записани в годишните кръгове на дърветата, което позволява останките от отдавна мъртви стволове да се използват като инструмент за датиране на природни феномени и археологически находки.
Например срезовете на дървета помагат да се свърже дървото с конкретна дата, например събитията Мияке – краткотрайни и силни скокове в атмосферната концентрация на въглерод-14. Най-мощното от тях датира от 774 г., въпреки че има общо шест такива събития, свързани също с 993 и 660 г. сл.н.е., както и с 5259, 5410 и 7176 г. пр.н.е. През тези години растенията по цялата планета са натрупали няколко пъти повече радиоактивен въглерод от обикновено.
Точната причина за тези скокове остава неизвестна. Някои учени ги свързват с експлозии на относително близки свръхнови или с гама-лъчи. А най-популярната хипотеза гласи, че събитията Мияке са резултат от необичайно висока слънчева активност и появата на мощни изригвания. По-специално те са посочени от летописите от 774 г., в които са фиксирани необичайно силни полярни сияния.
Новата работа на учени от Университета в Куинсланд (Австралия) опровергава връзката на събитията Мияке със Слънцето. Статията на изследователите е публикувана в списание Proceedings of the Royal Society A.
Авторите на изследването изхождат от това, че правилната интерпретация на годишните пръстени на дърветата изисква точно разбиране на глобалния въглероден цикъл, който непосредствено влияе върху натрупването на радиоактивни изотопи. Учените се позовават на блоковия модел на този цикъл. Той разглежда движението на въглерода между няколко „резервоара“: атмосфера, биосфера и т.н.
Изследователите съставили компютърна програма, която изчислява въглеродния цикъл в рамките на блоковия модел, и извършили такива изчисления за последните десет хиляди години. Те дали по-детайлна картина на събитията Мияке и показали, че те не съвпадат с данните за цикличната активност на Слънцето. Освен това профилът на натрупване на въглерод се оказал различен за дърветата в различните региони на планетата. През същата 774 г. някои от тях съхранили рязък скок на въглерод-14, докато други – по-плавен, продължил няколко години.
Учените се затрудняват да предложат друго обяснение за събитията Мияке, алтернативно на хипотезата за слънчевата активност. От една страна, за събитието от 774-та и някои други години има данни за експлозии на свръхнови. От друга страна, някои от събитията, изглежда, не могат да бъдат свързани със свръхнови. Може би природата на пиковете на натрупване на въглерод-14 е по-сложна, отколкото е изглеждала досега.
