Един от главните критерии за възникването на живот на дадена планета е наличието на вода. Това изглежда логично – водата се явява едно от ключовите условия за съществуването на живот в известните ни форми и сочи за умерена температура на планетата. Но при детайлно вглеждане се оказва доста по-сложно.
Екип европейски климатолози са провели моделиране на такава планета и са установили, че липсата на суша може да е фактор, който ограничава обитаемостта на планетите океани. Водата, покриваща цялата повърхност на планетата, взаимодейства с атмосферата и влияе съществено на глобалната циркулация на въглерод.
Дори планетата да се намира на оптимално разстояние от звездата си – в така наречената обитаема зона – планетата океан или ще изстива бързо, или ще се нагрява до далеч не умерени температури.
Прекалено големите обеми вода на планетата служат като фактор, който дестабилизира климата – както изяснили учените, температурата на нея трябва да се запазва в доста тесни предели – между 0 и 127°C, иначе океанът ще я накара да се пренагрее или да замръзне.
Ако температурата на такава планета се спусне под определена граница, океанът ще разтваря и натрупва по-големи обеми въглероден диоксид, ускорявайки по-нататъшното ѝ изстиване.
И обратното – ако планетата се нагрее над определено ниво, океанът ще започне да изпълва атмосферата с въглероден диоксид, което ще я нагрява допълнително и ще увеличава парниковия ефект.
Изчисленията са проведени с модел на планета с размерите на Земята, намираща се близо до звезда, аналог на Слънцето, и на същото разстояние, както и ние. Но авторите смятат, че тези резултати са приложими и за по-големи планети край по-масивни звезди, както и за други атмосферни газове, например метан.