В ранните дни на Земята гигантски сблъсък накарал планетата ни да се върти под ъгъл. Този лек наклон позволил на живота да процъфтява. Но какво би било, ако сблъсъкът бе накарал Земята да се върти с много по-рязък наклон? Например една от най-характерните черти на Уран е наклонът на неговата ос на въртене от почти 100 градуса, а това според учените се дължи на сблъсък на Уран с голяма по размери протопланета скоро след формирането на ледения гигант. Вследствие на това в дадени части от неговата орбита един от полюсите е обърнат директно към Слънцето, докато другият остава в постоянна сянка.
Преди около 4,5 милиарда години Земята се е сблъскала с хипотетичната Тея – протопланета с размерите на Марс. Този сблъсък бил толкова силен, че Земята почти се превърнала в облак от изпарени скали. Ударът също наклонил оста на Земята на 70 градуса от оста на нейната орбита. За наш късмет след огромната катастрофа този екстремен наклон с времето намалял и се установил на сегашното си ниво от 23,5 градуса, пише What If.
Но какво ще стане, ако сблъсъкът с Тея беше килнал Земята на 90 градуса? С какво тази Земя би била различна от нашата?
Благодарение на наклона на земната ос сега имаме редуване на сезони. Когато Северният полюс сочи към Слънцето, тогава в Северното полукълбо настъпва лято, а в Южното – зима. Когато след 6 месеца Южният полюс се обърне към Слънцето, се наблюдава противоположната ситуация.
Ако нашата планета се върти „на хълбок“ подобно на Уран, Северният полюс ще бъде обърнат директно към Слънцето, докато Южният полюс, напротив – ще бъде напълно потопен в мрак. Шест месеца по-късно всичко ще се промени. И тогава щяхме да имаме шест месеца зима и шест месеца лято.
Може би не звучи толкова зле, но всъщност не би било повод за радост. Всеки път, когато едно от полукълбата е обърнато директно към Слънцето, то ще получава слънчева светлина денонощно в продължение на 6 последователни месеца. Ще трябва да свикнем да спим на постоянно слънце и да се запасим със слънцезащитни продукти.
През юли в Северното полукълбо ще има невиждани температури от 80° до 100°C, които ще изпепелят всичко живо. Пламтящият климат ще бъде жесток на полюсите, особено на север. Повишаването на температурите на океана ще предизвиква по-силни и по-чести урагани. И тъй като условията ще бъдат повсеместни, цялата планета ще започне да страда от невиждани суши през летните месеци.
Приложение на правилото на дясната ръка за определяне на положителния полюс на планета. Ако пръстите на дясната ръка са свити в посоката на въртене, то палецът ще сочи положителния полюс (показан от червената линия). Тогава наклонът на оста ще бъде ъгълът между посоката на този полюс и перпендикуляра към плоскостта на орбитата. За Земята, Уран и Венера тези ъгли са съответно приблизително 23°, 97° и 177°. Изображение: Tfr000 / CC BY-SA 3.0
Какво да кажем за живота през "зимния" период? Вместо да се радваме на естествена дневна светлина, ще трябва да пускаме фенерчета, лампи и свещи, защото тези 6 месеца ще бъдем потопени в мрак. Половината от годината ще бъде една дълга, дълга нощ. И в допълнение към фенерчетата ще трябва да си купим най-топлите зимни якета. Многомесечната нощ на полукълбото ще е истински мразовита. Времето ще стане студено като на Северния полюс през зимата, с вихри от ледени ветрове.
Добрата новина е, че Земята няма да се превърне в ледена топка. Дори в най-студените месеци тя няма да е изцяло покрита с ледове. Това е така, защото полюсите няма да зимуват достатъчно дълго, за да замръзнат напълно. Вместо това ще видим сезонен сняг, простиращ се от Северна Африка до Близкия изток. Само две места ще могат да задържат този сняг през цялата година – Андите в западната част на Южна Америка и крайните планини на Източна Африка.
И така, какъв би бил животът на Земята с такъв наклон? Е, първо, много от нашите крайбрежни градове ще се окажат под вода. И всичко това, защото на въртяща се по подобен начин Земя целият лед, покриващ Антарктида, Гренландия и планинските ледници, ще се стопи. Това ще доведе до повишаване на нивото на океаните със 70 метра.
Много хора ще бъдат принудени да напуснат домовете си. Но проблемите няма да свършат дотук. Такива екстремни температурни колебания ще направят голяма част от Европа необитаема. Ако все пак искате да останете там, ще трябва да се справите със мразовити зими, последвани от врящи лята. От друга страна, Антарктида ще има относително стабилен климат между 0 и 20°C.
Когато стане въпрос за отглеждането на храна, ще ни се налага да работим в много кратки срокове. Защото ще имаме само три по-меки летни месеца за засаждане и прибиране на реколтата.
Благодарение на наклона на земната ос – 23,45°, на Земята има четири сезона.
Изображение: Dennis Nilsson / CC BY 3.0
Ще имаме само два периода по месец и половина в годината, за да отгледаме достатъчно храна за милиардите хора на планетата. В резултат на това масовият глад ще затрудни съществуването на всяка цивилизация. И ако смятате, че постоянният глад и наводненията на обитаеми земи ще бъдат ужасни, изчакайте, докато чуете какво ще направят летните температури.
За съжаление при температура от 60°C хората ще започнат да страдат от хипертермия. Тялото не само ще пострада от най-тежкия топлинен удар, то буквално ще кипне отвътре за 10 минути.
Гладът плюс наводнените градове, плюс свят, който непрекъснато скача от невероятно горещ към невероятно студен климат, в крайна сметка ще доведат до гибелта на нашето човечество.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Невидимите спътници и пръстените на Земята
