Нека си представим, че в близко бъдеще човечеството прехване извънземна сонда, изстреляна невъобразимо отдавна на разстояние много светлинни години от Земята. Какво ще стане тогава?
Именно този въпрос си задал Греъм Х. Смит, астроном и преподавател в Катедрата по астрономия и астрофизика в Калифорнийския университет. Най-вероятно, предполага Смит, земните учени ще проучат задълбочено находката и ще направят всичко възможно, за да разкрият нейните тайни. И тогава сондата вероятно ще се озове в музея.
Може би хората ще изпратят свой собствен апарат там, откъдето е дошъл „междузвездният скитник“. Но поради ниската скорост – в сравнение със скоростта на светлината, – която може да достигне съвременен земен космически апарат, пристигането до дестинацията може да отнеме десетки или стотици хиляди години.
Но най-интересното според Смит ще се случи няколко години след прехващането на първата извънземна сонда, когато хората успеят да хванат втора сонда, изпратена от същата далечна планета. Ако екстраполираме историята на човешкото изследване на Космоса към извънземна цивилизация, то можем да заключим, че втората изпратена сонда всъщност може да е изстреляна много по-рано – и следователно ще представлява по-малко напреднала технология от сондата, прехваната по-рано. В своите аргументи Смит се позовава на програмата „Вояджър“.
Приемайки, че технологиите се развиват постепенно, Смит е установил, че ако Земята изпраща сонди на всеки 100 години, то изстреляните след 10 000 години биха могли доста бързо да настигнат „Вояджър 2“ и след това да го изпреварят.
Разсъждавайки по този чисто хипотетичен сценарий, Смит открил, че 140-ата сонда, изпратена да речем около 14 000 години по-късно, ще пристигне на същото място почти два милиона години преди „Вояджър 2“.
По такъв начин сонди, изпратени от напреднали извънземни цивилизации, биха могли да предават донякъде объркващи сигнали на своите изпращачи, и то не в очаквания ред.
ВИЖТЕ ОЩЕ: „Вояджър“ и „Нови хоризонти“. Къде са сега най-далечните космически кораби на земляните?
