Сър Исак Нютон (1643 – 1727), чиито закони за движението и гравитацията поставят началото на революционна промяна в начина, по който хората гледат на Вселената и своето място в нея, е човек с много таланти и интереси. Историята е склонна да го разглежда преди всичко като физик, изобретател на „нютоновата физика“, но той всъщност е много повече: математик, астроном, натурален философ, алхимик и теолог, отказващ да признае каквито и да е граници на източниците на познание. В резултат дейностите на Нютон често се отклоняват далеч от чистата наука, както става ясно от неговото предсказание, че краят на света ще настъпи през 2060 г.
Интересното е, че Нютон не е изготвил подробен документ за публикуване, който съдържа това ужасно предупреждение за бъдещето. Вместо това той написва предсказанието си на лист над поредица от математически изчисления, показвайки ни как неговият всеобхватен и вечно любопитен ум изведнъж може да се завърти по допирателната, пише Ancient Origins.
ОЩЕ: Исак Нютон и изгубените ръкописи на „Божествения план“
Един учен се заема с книгата Откровение
За разлика от повечето съвременни учени, които издигат стени, за да отделят работата си от религията, Исак Нютон смесва всички свои интелектуални и духовни търсения в най-доброто си алхимично творение. Той е протестантски християнин, който прочита Книгата Откровение, приема най-сериозно апокалиптичните ѝ предсказания и стига до убеждението, че битката при Армагедон е точна (макар и може би стилизирана) версия на неизбежни бъдещи събития.
В последната глава на Откровение е написано, че война между силите на доброто и злото ще доведе до края на света, след което Бог ще царува върховен в нова и по-добра ера. В наше време е тенденция тази история за битка да се свързва със съвременни заплахи като ядрена война, използването на смъртоносни биооръжия, широкомащабни терористични актове или екологичен колапс, а по времето на Нютон хората също са разсъждавали около обстоятелствата, които биха могли да превърнат Битката при Армагедон от пророчество в реалност.
ОЩЕ: Неправилен превод на първия закон на Нютон е открит след близо 300 години
Конкретно Нютон се интересувал най-много от това кога може да настъпи този последен апокалипсис и смятал, че интензивното и задълбочено изучаване на Библията е най-добрият начин да се открие тази изключително важна информация. В глава 11 Откровението говори за двама свидетели, „които ще пророкуват в продължение на 1260 дни и ще бъдат облечени във власеници“ и Нютон вярва, че числото 1260 всъщност означава години, а не дни.
Но кога точно е започнал часовникът на тези 1260 дни? Въз основа на своето тълкуване на писанието, Нютон заключава, че този период от време представлява началото на изоставянето на истинската църква и възхода на покварените тринитарни религии, а именно католицизма (Нютон приема съперничеството между протестантството и католицизма, което белязва времето му, доста сериозно).
Според Нютон ключовият момент, който започва този период на криза, се случва през 800 г. сл.н.е., когато е основана Свещената Римска империя – и когато добавите 1260 към 800 г., получавате 2060 г.!
ОЩЕ: Цифрата 3 решава всички мистерии на Космоса, дадена ли е от боговете?
Пишейки под псевдонима Jehovah Sanctus Unus, Нютон обяснява разсъжденията си в писмо от 1704 г., което включва неговото предсказание, използвайки езика на своето време:
In 1704, Sir Isaac Newton predicted that the world would end in 2060. pic.twitter.com/8LEOfXdpwl
— Physics In History (@PhysInHistory) December 7, 2024
„И така, времената и половината време са 42 месеца или 1260 дни, или три години и половина, като дванадесетте месеца се смятат за година, а 30 дни – за месец, както е направено в календара на първообразната година. И дните на краткотрайните зверове, които се поставят за годините на живите царства, периодът от 1260 дни, ако е датиран от пълното завладяване на тримата царе 800 г. сл. Хр., ще завърши 2060 г. сл. Хр. Може да приключи по-късно, но не виждам причина да приключи по-рано.“
Като се има предвид буквалният и пламенен подход към религията, който е бил често срещан в началото на XVIII век, отлагането на Армагедон от Нютон за XXI век може да се разглежда като относително оптимистична прогноза, която ще даде утеха на хората, които се страхуват от най-разрушителната битка в историята, която ще се проведе през времето на техния живот.
ОЩЕ: Ябълката на прогреса: Митове за Исак Нютон
Наука, религия и натурфилософия: Светът на сър Исак Нютон
Въпреки удивителната си гама от умения и интелектуални таланти, Нютон не разчита на измислени разсъждения, за да стигне до тази прогноза. Неговото пророчество „не включва използването на нещо толкова сложно като смятането, което той е изобретил, а по-скоро проста аритметика, която може да се изпълни от дете“, казва Стивън Д. Снобелен, професор по история на науката и технологиите в Университета на Кралския колеж в Халифакс, цитиран от Daily Mail.
В своя анализ на събитията от миналото, настоящето и бъдещето Нютон се придържа към цифрите 1260, 1290, 1335 и 2300 дни, които се намират в Книгите на Даниил и Откровението на Йоан и са свързани с края и началото на определени времена. Във всеки случай той ги тълкува, използвайки принципа „ден за година“, тъй като приемането на дните буквално би означавало, че миналите пророчества вече са се провалили, тъй като Библията е написана толкова отдавна.
Като всеки добър учен Нютон се придържа към теориите си с известна доза скептицизъм и готовност да промени мнението си, ако се появи по-добра информация.
ОЩЕ: Как Христофор Колумб е предсказал, че ще доведе до края на света
Нютон е бил „предпазлив от пророческото определяне на дати“, казва Снобелен, и „се е тревожил, че провалът на грешните човешки предсказания, основани на божествени пророчества, би довел до лоша слава на Библията“. Този самонасочен скептицизъм бил насочен директно към собствената му прогноза, когато той пише, че светът „може да свърши по-късно [от 2060 г.], но не виждам причина да свърши по-рано“.
Сър Исак Нютон. iStock
В друго писмено позоваване на 2060 г. Нютон изрично излага причината да се заеме със задачата да определи кога ще свърши светът:
„Споменавам това не за да твърдя кога ще настъпи времето на края, а за да сложа край на необмислените предположения на фантазьорите, които често предсказват времето на края, [и] по този начин дискредитират свещените пророчества толкова често, колкото техните предсказания се провалят. Христос идва като крадец през нощта [и] не е ни е работа да знаем времената [и] сезоните, [които] Бог е сложил в собствените Му гърди.”
ОЩЕ: Сценарии за Апокалипсис: учени посочиха 10 варианта за края на света
Днес може да изглежда странно един учен да се интересува толкова много от библейските пророчества. Но според Снобелен „Нютон не е „учен“ в [модерния] смисъл на този термин“, подчертава той, а вместо това е „естествен философ“. Практикувана от Средновековието до осемнадесети век, натурфилософията включва не само изучаването на природата, но и изучаването на Божията ръка, действаща в природата.
Според сър Исак Нютон няма причина един човек на науката да отхвърли религията – или алхимията, или астрологията, впрочем и двете Нютон е приемал толкова сериозно, колкото и физиката.
