Медици са изяснили, че дългият живот на борда на МКС значително е променил взаимодействията на нервните клетки в бялото вещество на мозъка. Този извод се основава на изследване на 12 космонавти, публикувано в научното списание Frontiers in Neural Circuits.
"Очевидно промените са свързани с това, че космонавтите трябва бързо да се адаптират към движение в безтегловност. В резултат се променя структурата на връзките между нервните клетки на мозъка", обяснява Андрей Дорошин, един от авторите на изследването, изследовател в университета Дрексел (САЩ).
Вече много години изследователите изучават как влияе животът в Космоса върху здравето и работата на имунната система на хората и животните. Например наскоро станало ясно, че продължителните престои в Космоса необратимо отслабват мускулите на гърба и водяят до „закръгляване“ на сърцето. Опитите с животни също установили, че полетът до Марс може да повлияе негативно на психиката и умствените способности на астронавтите поради въздействието на космическите лъчи върху мозъчните клетки.
В ново изследване Дорошин и колегите му изучавали как продължителният живот в Космоса влияе на архитектурата на мозъка и взаимодействията между отделните му региони и нервни клетки. Учените наблюдавали здравето на 12 руски космонавти, участвали в продължителни експедиции на МКС, отбелязва ТАСС.
За да проследят тези изменения, учените изследвали мозъка на космонавтите с помощта на ядрено-магнитен резонанс няколко дни преди полета към станцията, веднага след връщането на Земята и седем месеца след кацането. Тези данни били обработени със специални алгоритми, които позволяват проследяването на връзката между различните региони на бялото мозъчно вещество въз основа на характера на движението на молекулите в тях.
Оказало се, че продължителният живот в Космоса значително е променил взаимната връзка на тези мозъчни региони, които отговарят за контрола над движенията и тяхното иницииране. По-конкретно учените открили съществени изменения в характера на взаимодействията на невроните в ивичестото тяло, малкия мозък, а също в бялото вещество, разположено между фронталната и темпоралната кора.
Тези изменения се съхранили частично дори седем месеца след кацането. Обяснението може да е, че тези изменения са възникнали в резултат на адаптацията на човешкия мозък към живота в Космоса. Но учените не изключват също, че част от измененията са в резултат на случайно преразпределение на течността в черепа и други физиологически последствия от продължителното пребиваване в безтегловност.
Дорошин и колегите му се надяват, че следващите експедиции към МКС и по-продължителните наблюдения на работата на мозъка на космонавтите ще помогнат на учените да разберат с какво са свързани измененията в характера на връзките между мозъчните клетки. Отговорът на този въпрос ще позволи на медиците да изработят стратегии за възстановяване на нормалната работа на мозъка, ако промените в неговата работа бъдат признати като опасни за здравето на екипажа на МКС.
