Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Древен катаклизъм показва какво може да убие живота на Земята

25 август 2020, 08:15 часа

Ново проучване разкрива, че глобалното изчезване на живота на Земята преди около 359 милиона години може да е предизвикано от смъртоносен взрив на далечна звезда. Материал със заключенията се появи в списание "Лайф Сайънс", предаде БГНЕС.

Реклама

Към края на девонския период (преди 416 милиона до 358 милиона години) е имало масово изчезване, известно като Хангенбергското събитие; то е заличило бронираните праисторически риби, наречени плакодерми и е убило приблизително 70% от безгръбначните видове на Земята. Учените отдавна се опитват да разберат какво е причинило събитието.

Наскоро открити растителни спори дават улики за това древно изчезване. Изкопаеми спори, обхващащи хиляди години на границата на девонския и карбоновия период, показват признаци на увреждане от ултравиолетова (UV) светлина. Тази находка подсказва, че катаклизмично събитие е причинило дълготрайно нарушаване на озоновия слой на Земята, който предпазва планетата от вредни UV лъчи. Учените предполагат, че вероятният кандидат за този взрив на UV светлина може да е една или повече свръхнови, избухнали на разстояние от 65 светлинни години от Земята, според новото проучване.

Климатичните промени и екстремната вулканична активност също са могли да навредят на озоновия слой, но доказателствата в геоложкия запис в края на Девон не могат ясно да свържат изчерпването на озона с глобална катастрофа, възникнала на Земята, съобщават авторите на изследването.

Когато звездите умират, те отделят взривове от UV светлина, рентгенови лъчи и гама лъчи. Ако свръхнова е достатъчно близо до Земята, тези лъчи могат да разрушат озоновия слой, излагайки Земята на нефилтрирана UV светлина от слънцето и да навредят на живота на повърхността на планетата. Това увреждане обаче обикновено е краткотрайно. Ефектите му избледняват след една или повече години, "и след десетилетие Земята възстановява озона си", казва водещият автор на изследването Брайън Фийлдс, професор в Катедрата по астрономия в Университета на Илинойс Урбана-Шампейн.

Но това първоначално бомбардиране е само първият етап от щетите, които съседна супернова може да нанесе, каза Фийлдс.

"По-късно взривът на свръхновата покосява Слънчевата система. Взривът действа като ускорител на частици и Земята е окъпана от интензивен дъжд от високоенергийни частици", които са известни като мюони, казва Фийлдс. Не само този взрив отнема озоновия слой на Земята - отново мюони след това облъчват земната повърхност и проникват дълбоко под земята и в океаните.

"Те навреждат на живота и космическите лъчи остават в продължение на много хиляди години, до 100 000 години", каза Фийлдс. Ако свръхнова или повече от една раздробят озоновия слой на Земята, това би могло да обясни UV пораженията, открити в спори от късния девон и прашеца в продължение на хилядолетия, съобщават изследователите.

Колко близо трябва да бъде една звезда, за да може нейната смърт да засегне Земята?

"Работата на моите съавтори и други учени показа, че свръхнова на около 25 светлинни години ще доведе до биологичен катаклизъм - истинско масово изчезване", каза Фийлдс. "За сравнение най-близката звезда днес е на 4 светлинни години", добави той.

"Радвам се да съобщя, че никой застрашителен кандидат сред свръхнови няма никъде в близост до "минималното безопасно разстояние", при което Земята може да бъде увредена от свръхнова“, каза Фийлдс.

През последните месеци вниманието на учените се съсредоточи върху необичайното затъмняване в червения гигант Бетелгейзе, който е в последната си жизнена фаза и се очаква да избухне в зрелищна супернова сравнително скоро (в астрономически план) - в рамките на около 100 000 години. Бетелгейзе е около 1000 пъти по-голям от нашето слънце, така че експлозията трябва да бъде доста зрелищна. Но на повече от 642 светлинни години от Земята, "е достатъчно далеч, че фойерверките ще бъдат безвредни за нас", каза Фийлдс.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес