Астрономи, изследващи далечните краища на Вселената с помощта на най-мощния телескоп „Джеймс Уеб“, откриха много странен клас галактики. Тези галактики са наречени Малки червени точки и са много червени и компактни, съществуващи само през първите милиарди години от космическата история.
Малките червени точки озадачават учените: те са или масивни, тежки галактики, или по-малки, които съдържат свръхмасивни черни дупки в своя център. Едно обаче е сигурно: типичният размер на Малката червена точка е само 2% от радиуса на Млечния път. Някои от тях са дори по-малки.
Учени разшириха границите на Слънчевата система
За да оценят физическите свойства на далечните галактики, като например броя на звездите, които съдържат, астрономите анализират светлината, получена от телескопите. Светлината, която достига до нашите телескопи, варира от дълги радиовълни до енергични гама-лъчи. Астрономите разделят светлината на различни честоти и ги визуализират с помощта на спектър. Понякога спектърът съдържа емисионни линии – честотни диапазони, където се наблюдава по-интензивно излъчване, и наличието на рентгенови лъчи, което може да показва наличието на черна дупка.
Малките червени точки изглеждат като различни астрофизични обекти в зависимост от метода на тяхното изучаване. Получените от астрономите данни за техните спектри и емисионни линии довели до две противоположни версии на обяснението на тяхната природа.
Според първата хипотеза Малките червени точки съдържат огромно количество звезди – до 100 милиарда. Това е приблизително същото като в Млечния път, въпреки че той е значително по-голям по размер. Това може да са най-плътните звездни среди в цялата Вселена. Но някои астрономи не са сигурни дали такова нещо може да съществува физически, според препринтно (нерецензирано) изследване, публикувано наскоро в Research Notes of the AAS.
Втората хипотеза са черни дупки. Повечето от Малките червени точки ясно показват признаци, че в центъра им има свръхмасивна черна дупка. Обикновено масата на черните дупки е около 0,1% от масата на звездите в една галактика. Но някои от Малките червени точки, изглежда, съдържат черни дупки, почти толкова масивни, колкото останалата част от галактиката. Има още една главоблъсканица. За разлика от обикновените черни дупки, тези, за които се смята, че се съдържат в Малките червени точки, не показват никакви признаци на рентгеново излъчване.
Големият взрив е мит. Вселената няма нито начало, нито край – според противоречива теория
Дълго време в науката се смяташе, че свръхмасивните черни дупки се образуват след експлозии на големи звезди, след което увеличават масата си, сливат се с други черни дупки и поглъщат околната материя (газ, звезди и др.). Телескопът „Джеймс Уеб“ обаче е открил много достатъчно зрели галактики в ранната Вселена.
Галактиките се образуват около свръхмасивни черни дупки, но за толкова кратко време след раждането на Вселената черните дупки не би трябвало да са толкова масивни, че такива да могат да съберат около себе си такива галактики. Астрономите и астрофизиците са озадачени от тази загадка. Едно от решенията са „първични“ черни дупки, които са се родили не след експлозии на звезди, а директно от газа, изпълнил младата Вселена: подобно на това как се формират звездите. Тази хипотеза има както поддръжници, така и противници.
„Фактът, че черните дупки са твърде големи, може да не е проблем за разбирането ни за Вселената, а по-скоро по-добър показател, че първите черни дупки са се образували преди галактиките в резултат на директен колапс. На теория, ако първите черни дупки са имали много голяма маса – около 100 000 пъти по-голяма от масата на Слънцето, тогава тяхното съотношение маса към маса на младата галактика може да остане високо дълго време след формирането“, пише в Сonversation един от авторите на изследването, астрофизикът от Смитсъновия институт Фабио Пакучи.
