Рядко климатично явление – атмосферно езеро, е забелязано в небето над западната част на Индийския океан. То е свързано с вече известните и добре изучени атмосферни реки. Учените обясняват, че за пет години атмосферното езеро се е появявало 17 пъти в един и същи регион независимо от сезона. Изследването е публикувано на сайта на Американския геофизичен съюз.
Водната пара в атмосферата е способна да се движи бързо на дълги разстояния, като същевременно поддържа концентрацията си. Това явление се нарича атмосферна река и е характерно за тропическите ширини, откъдето с нейна помощ влагата се пренася в средните ширини. Атмосферните реки се характеризират с ясно изразени коридори на движение на влагата и висока скорост на хоризонтален пренос.
Атмосферното езеро е нов метеорологичен феномен за Индийския океан и е открито наскоро от американските климатолози Брайън Мейпс и Вей-Минг Цай от Университета в Маями. Учените анализирали климатичните данни на района за периода от 2014 до 2018 г. и обърнали внимание на периодично появяващи се обособени натрупвания на водна пара, които винаги започват с малки потоци от влажен въздух.
Тези потоци бързо се стичат от западната страна на южноазиатския мусон независимо от сезона и след това се струпват в обособено езеро, което бавно плава по екватора, независимо че скоростта на вятъра тук е близка до нула. Авторите наричат този характер на движение самоходен и все още не разбират кои ветрове движат езерото. За период от пет години климатолозите са открили 17 езера, които са пренасяли вода от Индо-Тихоокеанския регион до сухите низини на крайбрежието на Източна Африка, където се изливали в мощни порои.
Според оценките на изследователите обемът на водната пара в езерото при кондензация може да образува локва с диаметър около хиляда километра и дълбочина от няколко сантиметра. Забележително е и това, че езерото задържа влага повече от шест дни дори при спадане на температурата и налягането, които обикновено причиняват валежи.
Учените планират да проучат подробно причините за възникването на атмосферните езера и да разберат механизма на тяхното движение, да определят дали се среща другаде и как може да му повлияе изменението на климата. Изследователите отбелязват, че климатологията на валежите в този район е добре изучена в месечен мащаб, но изисква подробен дневен анализ, който ще даде повече информация за новото климатично явление.
Според метеоролозите тези "езера" са били пропуснати в предишни изследвания вероятно поради факта, че традиционните метеорологични изследвания се фокусират върху характеристиките на вятъра и други дълготрайни метеорологични смущения.
