Стенли Кубрик е заподозрян, че с филмите си опитва да разкрие на масовaта публика политически, конспиративни и/или окултни тайни. Според тези теории например „2001: Космическа одисея” (1968 г.) е заснет, за да фалшифицира кадри за първото кацане на Луната през 1969 г. и всички събития в „Доктор Стрейнджлав” са били реални.
„Широко затворени очи” е това което се нарича „лебедовата песен”, тъй като Кубрик почива малко след завършването му. А публично филмът се прожектира чак след смъртта му през 1999 година. Приеман е за изключително енигматичен и до днес продължават опитите за разгадаването му, а сред многобройните предположения за тема на филма са култове, тайни общества, консумеризъм, класизъм, сциентология, ревност и др.
Кубрик е режисьор на психологичното и дори психиатричното. Въпросите за човешката психика и нейната патология са застъпени в горепосочените му филми и в „Портокал с часовников механизъм”, „Сиянието”, „Пълно бойно снаряжение”.
Основна тема на „Широко затворени очи” е Фройдовата психологията на несъзнаваното и по-конкретно либидото – сексуалните влечения на всички социални прослойки – от амбулантен търговец до висшето общество. Идеята е възможна за реализиране в късната модерност, когато теорията на Зигмунд Фрой за Ерос и Танатос е преживяла възторжената апология и академична критика. Бащата на психоанализата разглежда човешката душа като многоетажна структура, която освен надземни има и несъзнавани подземни пластове. Човешката психика има „крипта” пълна с противостоящи си нагони, на които не сме господари. Либидото е нагонът, който води към сексуално влечение в тесен смисъл и творческата съзидателна сила (живота) в широк смисъл. Либидото е творческата съзидателна енергия, но и фундамент на човешките желания. Танатос е противостоящия на Ерос, нагонът насочен към смъртта и (само)разрушението. Основни теми на филма са, както мултимодалното изразяване на тези два нагона от една страна, така и противоборството и/или взаимосвързаността им от друга. Независимо от социалния си сан човек е подвластен на несъзнаваните си анимални пориви, които не отслабват дори ако се изкачи на върха на обществената пирамида. Напротив, ако се допусне, че с нарастването на задълженията и отговорностите нарастват напрежението и стреса, това допълнително повишава необходимостта от разнообразяване на средствата за транквилизация – промискуитет, оргии и девиации. На поне три места Ерос и Танатос са сглобени. Още в началото дъщерята на починалия баща опитва да прелъсти персонажа на Том Круз – д-р Харфърд, впоследствие проститутката, при която същият е на гости, е диагностицирана със смъртоносния Синдром на придобита имунна недостатъчност и накрая най-недвусмислено – смъртта на жената след оргията.
Освен с брилянтно реализиране на абстрактни теории, „Широко затворени очи” впечатлява и с отлични режисьорски похвати и стилизации. Действието се развива почти изцяло през нощта (neo-noir), когато либидинозните, а и деструктивните нагони се активизират. Ноктюрната визия е съноподобна, забулена, пастелена, допълнена с усещане за сласт, опасност, параноя. Денят е показан като антитеза на нощта, всичко е овладяно, рационално, фригидно. Светлината е „изпрала” порока, надвисналото е изчезнало.
Том Круз и Никол Кидман импонират на висотата на режисьорските майсторство и замисъл. И въпреки, че се твърди, че сред техните конкуренти за ролите са били обмисляни Алек Болдуин и Ким Бейсинджър, тогавашното семейство Круз убедително защитава избора им. Още в първия си съвместен филм „Далече, далече” от 1992 г. двойката показва прословутата екранна химия. Тук задачата е усложнена, тъй като са призвани да допълнят химията със задържани желания и нагонно напрежение отвъд моногамията и то поставени под маската на порядъчно семейство. Каквото всъщност се оказва, че са. Етиката е недвусмислена - девиациите са болното, завършващо със страшното, а овладения, удържания нагон на семейство Харфорд е здравото.
Филмът съдържа няколко изключително запомнящи се и екстра внушителни сцени. Част от тях са сцените в началото, в която семейство Харфърд отиват на коледното парти. Освен, че са завръзка на фабулата, съдържат гореописаните характеристики на „нощта” са и фундамент, който да бъде надграждан. Няма да е дръзко да се каже, че е най-добрия бал в историята на киното. Сцените са толкова влиятелни, че един от най-касовите съвременни режисьори Зак Снайдър 17 години по-късно в „Батман срещу Супермен” изкопира визията, когато Батман и Жената чудо се срещат на прием на готъмския елит. Дори ползва същия „Валс 2” на Шостакович като фон. Дмитрий Шостакович е роден и творил през 20-ти век, когато валса вече отдавна не е модерен. Въпреки това Валс 2 е съпоставим с най-високото ниво на класиците - Щраус и Чайковски. Тънко решение, Щраус или Чайковски биха били клише. Всъщност истинското име на „Валс 2” е „Сюита за джаз оркестър 2.” и е написана през 1938 г. Може само да се гадае дали Шостакович е повлиян от опитите на Джордж Гершуин за синтез между джаз и класическа музика от през 20те и 30те години на 20ти век в САЩ. Но дори това не е най-оригиналното по отношение на музиката във филма. Сатанинската, ритуална, оргическа музика, която започва с влизането на Том Крус на оргия с маски всъщност е песнопение на румънски свещеник и то пуснато наобратно. Това изобретение се дължи на композиторката на филма Джослин Пук.
Цялата сексуално заредена атмосфера на филма кулминира в епизода с оргията. Загатнатия в първия бал Ерос ескалира в тези сцени, където вече са показани истиските лица или по-скоро истинските маски на хайлайфа. Маските на демони са и поредното доказателство за връзката на филма с Фройд, тъй като именно той говори за демони в човека. Няма да описваме този епизод защото превъзхожда вербално изразимото и е толкова въздействащ и запомнящ се, че също се нарежда сред най-великите в историята на киното.
Възможно е Кубрик да е направил „Широко затврени очи” недоразбран, за да се интерпретира по различни начини, да се коментира или да се помни по-дълго, но в основата му са неутолимите човешки нагони и възбуди. В крайна сметка филма дава отговор на въпроса „Защо на фирмените календарчета има мацки”. И защо беззащитните никой непровокиращи кошчета за боклук стават жертва на агресия. През нощта.
Автор: Явор Гочев
