В Международния конкурс на 29-ия София Филм Фест участват 12 филма. Това са първи и втори творби на режисьори от цял свят, които се състезават за Голямата награда "София – Град на киното", осигурена от Столична община. Представените до момента филми са осем, а организаторите на фестивала представят и останалите четири заглавия, които ще се включат в конкурсната програма от 13 до 31 март.
Още: Големият Данис Танович представя новия си филм на 29-ия София Филм Фест
Досега представените филми са:
"Безветрие" ("Windless") – България-Италия, режисьор Павел Г. Веснаков;
"Котешки плач" ("Cat’s Cry") – Сърбия-Канада-Хърватия, режисьор Саня Живкович;
"Меден месец" ("Honeymoon") – Украйна, режисьор Жана Озирна;
"Не съм такава" ("I’m Not Like That") – Хърватия, режисьор Звонимир Муниврана;
"Пакет Вечност" ("Eternity Package") – България-Италия, режисьор Магделена Илиева;
"Плът" ("Flesh") – България, режисьор Димитър Стоянович;
"Под сивото небе" ("Under the Grey Sky") – Полша, режисьор Мара Тамкович;
"Умри като мъж" ("Die Like a Man") – САЩ, режисьор Ерик Назарян.
Още: Анимацията "Потоп", номинирана за две награди "Оскар", с галапремиера на София Филм Фест
Новите заглавия
Коя Камура, фотограф: Gareth Cattermole, източник: София Филм Фест
Режисьорският дебют на Коя Камура "Зима в Сокчо" е екранизация на едноименния дебютен роман на Елиза Шуа Дюсапен, който се превръща в хит след публикуването му в родната ѝ Франция и в САЩ. Този избор е почти случаен за режисьора, който има френски и японски произход. "Веднага щом попаднах на книгата, почувствах интуитивна връзка с историята и с героите. Докато четях, вече си представях мястото на действието: малкото градче Сокчо в северната част на Южна Корея, непосредствено до демилитаризираната зона между двете Кореи. В книгата е описано като място с много празнота, сякаш всички хора са си тръгнали, а действието на предишния ми късометражен филм, наречен "Носталгия по дома" ("Homesick"), се развиваше в забранената зона на Фукушима. Имах възможност да разговарям и с авторката на романа - оказа се, че много детайли от нейния и моя живот си приличат", споделя Камура.
Кадър от филма "Зима в Сокчо", източник: София Филм фест
Още: Йосиф Сърчаджиев ще получи Наградата на София на 29-ия София Филм Фест
Филмът запознава публиката с една млада жена, чийто живот в малкото градче се променя след неочакваното пристигане на успешен художник на комикси от Франция в хотела, в който тя работи. Запознанството я провокира да осъзнае собственото си желание да научи повече за своя баща-французин, изчезнал от живота ѝ още преди да се роди. Адаптацията на Камура акцентира върху отношенията между героите, а използването на анимация като олицетворение на вътрешния им свят, вдъхва живот и топлина на действието.
Софи Мюзел и Герен ван дер Ворст, източник: София Филм Фест
Белгийските режисьори Софи Мюзел и Герен ван де Ворст обединяват усилията си за първи път – и резултатът е техният филм "На ръба". Мюзел има богат театрален опит, в който се включва и работа с трупа, съставена от хора с различна степен на психични отклонения. Ван де Ворст е познат на публиката и киноспециалистите с късометражните си филми и пълнометражния си дебют "Верният син" ("The Faithful Son", 2018).
Кадър от филма "На ръба", източник: София Филм Фест
Общата им нова творба разказва трогателна история, пресъздадена с деликатни психологически детайли. Една млада идеалистка е изпратена да стажува като медицинска сестра в специално отделение на психиатрична болница. Пренебрегвайки предупрежденията на опитната старша сестра, тя се сближава с 20-годишна пациентка и решава да вложи цялата си енергия в опит да я измъкне, доверявайки се на твърденията на момичето, че лекарите нямат основания да я задържат там.
Още: "Триумф" с Мария Бакалова и Юлиан Костов влиза в Балканския конкурс на 29-ия София Филм Фест
Кери Ан Енрайт, източник: София Филм Фест
Кери Ан Енрайт е актриса, продуцент и режисьор, която има опит в късометражното и документално кино, а в Международния конкурс на 29-ия СФФ ще бъде представен нейният пълнометражен режисьорски дебют "Никой не иска да убие жена", като тя е и автор на сценария, както и продуцент. Подходът на Енрайт към историята демонстрира забележителен творчески поглед – тя създава интимен портрет на жена, която се опитва да оцелее в свят, в който любовта и лоялността са подложени на изпитание. Без възможност да пренебрегне общественото презрение и личния си морален конфликт, тя избира доста опасен път в решението да защити детето си от хаоса, който ги заобикаля.
Кадър от филма "Никой не иска да убие жена", източник: София Филм Фест
"Надявам се зрителите да останат с усещането, че това е силна история за жена, която няма късмет, но въпреки всичко намира своя път в света на мъжете, без да се примирява и подчинява на статуквото", споделя авторката на филма. Асоцииран продуцент на "Никой не иска да убие жена" е Джим Старк, който в продължение на десетилетия подкрепя независимото американско и европейско кино.
Още: За първи път три български филма влизат в конкурсната програма на 29-ия София Филм Фест
Кадър от филма "Rock Bottom", източник: София Филм Фест
Вдъхновение за анимационния филм "Rock Bottom" е музиката от едноименния албум на британския вокалист и барабанист Робърт Уайът, неразривно свързан с кентърбърийската сцена, в която прогресив рок, джаз и психеделика съчетават уменията на творците да импровизират с вдъхновението на хипи-движението от 60-те и 70-те години на ХХ век. Сценарист и режисьор на творбата, номинирана за най-добър филм на фестивала в Анеси, е испанската аниматорка Мария Тренор. Историята е истинска "визуална поема", уникално потапяне в страстната, саморазрушителна любовна история на Боб и Алиф – двама млади творци, които търсят своя път в завладяващия водовъртеж на културните течения в началото на 70-те години.
Мария Тренор, източник: София Филм Фест
"Написах сценария за "Rock Bottom" преди повече от 10 години, след срещата ми с Робърт Уайът и след одобрението му да направя мюзикъл, вдъхновен от неговия албум. Последваха много перипетии, докато не попаднах на продуцентката Алба Сотора, която подкрепя различни и оригинални проекти, създадени от жени. След като започнахме работа с нея, бяха нужни точно две години, за да завърша филма", споделя Мария Тренор.
