Миналата седмица се състоя премиерата (вижте снимки тук) на новия български филм "До последния каприз", който е дебютен за режисьора и актьор Иван Юруков. Лентата е истинско откровение. Това е една история за виртуозен цигулар, който се е оттеглил от големите сцени с една-единствена цел – да изсвири съвършено "Капризите" на Паганини за себе си, не за публиката. Той истински вярва в мотото "Стремежът към съвършенство е животоподдържащо условие. Постигнатото съвършенство е загуба на интерес към живота". Оръжие, заровено в земята, среща и преплита съдбата му с тази на момчета от едно планинско село. Тази среща ще преобърне живота им завинаги. Вижте какво ни сподели Юруков относно режисьорския си дебют.
Това е твоят дебютен филм като режисьор, сценарист и актьор - как се роди идеята за него и с какви предизвикателства се сблъска, докато го снимаше?
"До последния каприз" е дебютен филм не само за мен, но и за голяма част от хората, които работиха по изработването му в един нелек и продължителен период. Филмът е дебют за Росен Станев - съсценарист, Галина Василева - оператор, Рая Шопова - композитор, Мина Колева - художник, Георги Тенев - в главна роля, както и за голяма част от актьорския състав. В това число са Светлин Русев, който изпълнява 24-тия каприз на Паганини, както и братята Мартин и Александър Зайранови - млади надежди в цигулковото майсторство.
Сценарият в основата си се занимава с това да изследва каква е ролята на изкуството в днешния ден - в един свят, в който агресията се приема за даденост. Историята свидетелства с безброй кървави примери и последствия, причинени от агресията. За съжаление днес тя присъства и под друга форма - телевизии, филми и медии постоянно инспирират насилие и децата приемат това като даденост. Като противопоставяне се явява изкуството със своя стремеж към красотата. Избрахме главни герои във филма да бъдат две млади момчета, които живеят в една чиста среда, каквато се среща в отдалечени от цивилизацията села. Двамата откриват заровен в гората револвер с един патрон. Започват разследване чие може да е това оръжие, което ги отвежда до появилия се наскоро странник, който свири на цигулка. Срещата между тях преобръща представата им за света, запознавайки ги със света на музиката.
В лентата се разказва за виртуозен цигулар, който мистериозно умира. Кога талантът може да бъде пагубен и защо много гении са неразбрани?
"На способните завиждат, на талантливите вредят, а на гениалните отмъщават" - това са думи на Николо Паганини, който оставя в наследство едни от най-трудно изпълнимите произведения за цигулка. Виртуозът посвещава живота си на това да овладее своя инструмент до съвършенство, за да пресъздаде авторовото произведение. Но дори най-великият изпълнител не може да надмине автора. Той е непонятен, отлъчен на сцена, като птиче в клетка, където да демонстрира своето чуждо достойнство. А авторът се оттегля от изяви, произведенията му достигат публика посредством изпълнители. Стремежът към съвършенство е животоподдържащо условие, а постигнатото съвършенство е загуба на интерес към живота. Нашият герой достига до вечния въпрос за смисъла на изкуството и ролята на твореца в днешния ден. Остава да избере как да продължи.
Как ти самият би описал филма си и защо да го гледаме?
Филмът е откровение. Гледайте този филм, защото е направен с много любов, защото е уникален, различен, смислен, защото ще ви отведе до забравените в детството "първи пъти", когато откривахте с трепетно любопитство красотата на света.
