„Форест Гъмп” е лауреат на около 50 награди в най-различни категории по най-различни фестивали по целия свят получени през 1994 и 1995 г. Сред тях са и шест награди Оскар, вкл. най-добър филм, режисура, главна мъжка роля и адаптиран сценарий. Наградите са получени в конкуренцията на „Изкуплението Шоушенк” и „Криминале”. 1994 година е историческа в това отношение, защото представлява концентрация на изключително качествено и популярно високо кино, устояло и доказало се в последните близо 20 години. Във вечната класация на престижната онлайн филмова енциклопедия IMDB (Internet Movie Database) към месец август 2021 г „Изкуплението Шоушенк” е класиран на първо място с рейтинг 9,3/10, а „Криминале” с 8,9/10 и е на осмо място. Форест е на 12-то с оценка 8,8/10. Морган Фрийман, Джон Траволта и Пол Нюман съперничат на Том Ханкс на всички фестивали. Друга авторитетна неправителствена организация Американския филмов институт (American Film Institute) класира „Изкуплението Шоушенк” на 72-ро място, „Форест гъмп” на 76-то, а „Криминале” на 94-то място. Настоящaта статия цели да потърси, през една конкретна интерпретация, причини отвъд художествените за фаворизирането на Форест Гъмп, без по никакъв начин да опровергава изключителните качества на филма.
Още: Том Холанд казал "да" на Кристофър Нолан, без да знае в какъв филм ще се снима
Още: Първи трейлър на новия "Супермен", феновете са в екстаз (ВИДЕО)
„Форест Гъмп” представлява послание на Холивуд към либерализиращия се Втори (а и Трети) свят след края на Студената война. Филмът презентира възможностите на страните с либерална пазарна икономика (Запада), проследявайки, дори роматизирайки американските въжделения по времето на Студената война пред публиката на освобождаващия се свят.
През 1989 г. рухват комунистическите режими на Изток и в тях се установяват демократични пазарни икономики по Западен образец. Този образец включва изграждане на демокрация, политически свободи, върховенство на закона, спазване на човешки и граждански права, свободни пазари, свобода на инициативата. Но филмът по-скоро презентира възможностите на системата, отколкото да бъде идеологическа пропаганда. Окончателната победа на западните либeрални, демократични пазарни икономики над другите политически утопии (фашизъм и комунизъм) е коронясана с титлата „Края на историята”. Но дори още преди това, именно по време на Студената война, Запада се придвижва към постмодерното, където започва демонтажа на метанаративните и политическите утопии на предходни епохи или поне скептицизма към тях нараства. Снема се доверието във възможностите на политическитe утопии чрез идеологии да предложат формули за пълноценно човешко осъществяване. Утопиите и метанаративите обезценяват настоящия, реален живот като го релативизират чрез обещание за бъдещ, предполагаем и хипотетичен, по-истински и по-красив свят. Такова обещание обаче подчинява човешкия живот и отрича и обезценява реалното, сякаш те не могат да бъдат ценни сами по-себе си. Успеха, щастието и личностното благоденствие не трябва да се търсят в политическите утопии, а по-скоро в настоящето, в помирение с реалността, в индивидуалния, в частния свят, във връзката с други хора. Това е светът на Форест, който не трябва да постига бъдеще. Това са и причините защо във филма никъде експлицитно не се говори за противоборство между комунизъм и либерализъм, въпреки че действието се развива изцяло по време на Студената война.
Либералната пазарна икономика, разказва филма, вече е създала среда на всеки, който е инициативен, активен, позитивен, вярващ и хуманен да успее. Дори и да е бавно развиващ се. Достатъчно е да имаш малко конкурентни предимства - да тичаш и да играеш тенис на маса, но да ги развиваш с желание, с усърдие. Именно такъв е главният герой и системата му позволяваше. Което е парадокс – в идеалната либерална пазарна икономика може да успее, дори този, който (по дефиниция) не би трябвало да успее. Да, ще има изпитания, беди, лишения, тъга, скръб, но преодолявайки ги, малкото неграмотно и бавно дете ще изживее толкова интересен живот и ще израстне успял, богат, известен мъж, баща и герой от войната. Такъв живот в авторитарна система по подразбиране е невъзможен. Възможностите означават свобода, свобода значи либерализъм.
Още: Анри Кулев и Тонислав Христов с големите награди на фестивала "Златен ритон"
Още: Райко Гърлич ще получи Наградата на София по време на София Филм Фест през 2025 г.
Акцент във филма е инициативата. Ако не знаеш какво да правиш, инициирай движение, дори абсурдно такова. Нелепи са и постъпване в армията, и улов на скариди, и безсмислено тичане от край до край, но дори и те съдържат възможности. Подобен на горния парадокс – в привидно безсмисленото може да се потърси състоятелното. По време на движението ще се срещнат шансове, които могат да доведат до благополучие. Дори и по силата на случайността, на късмета. Случайното (късмета) е иманентно на инициативата. Инициативата преодолява (само)внушенията за предопределеност, за усещане на живота като участ.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Арнолд Шварценегер става Дядо Коледа (СНИМКА)
Още: Кристофър Нолан получи рицарско звание от крал Чарлз III
Но външната среда трябва да бъде в синергия с вътрешната. Необходими са нравствено-психологочески личностни качества. Например несломимост при отхвърляне. Форест е хронично отхвърлян и обиждан, за да ги преодолее. Унинието, негативизма, пороците и самоотчуждението не са препоръчителни. Ако човек успее да ги превъзмогне – лейтенант Дан (Гари Синийз) и Джeни (Робин Райт) - може да сполучи и трябва да бъде приет.
Персонажът Форест Гъмп е най-големия парадокс и противоречие. Умствено ограничен, но емоционално интелигентен. Бавен, но осъзнаващ важното, дори собственото си състояние - в края на филма попита Джени дали сина му е „умен или ...” като него. Глупав, но способен, след като постигна всичко. Шапки долу за Том Ханкс.
Части от горния анализ са приложими и за „Изкуплението Шоушенк”, и „Криминале”. Може ли основната причина „Форест гъмп” да бъде по-награждаван от тях е заради по-пълноценното отразяване на духа на епохата? Уверено може да се твърди, че Холивуд и други филмови академии и фестивали се повлияват от световни политически и обществени събития и промени. Пряко и косвено, а може би и стимулирано. Все пак „Форест гъмп” остава един от най-брилянтните филми, заслужаващ всичките си отличия, дори и без цайтгайст причини.
Още: Кои филмови класики влизат в Националния филмов регистър на САЩ?
Още: Копродукция с участие на България с огромни шансове за номинация за "Оскар"
