„Ако сградите можеха да говорят, какво биха казали за нас?” Този въпрос вълнува шестима именити съвременни режисьори. Вим Вендерс, Михаел Главогер, Михаел Мадсен, Робърт Редфорд, Маргарет Олин и Карим Айнуз са си поставили за цел да ни разведат из шест емблематични и много различни сгради. В уникалния 3D филм те показават не просто шест архитектурни шедьовъра - желанието на авторите е да ги представят като огледало, в което се оглеждат културата и обществото, като стожери, които бдят над колективната ни памет. Берлинската филхармония, Националната библиотека на Русия, операта в Осло, затворът Халден в Норвегия, културният център Помпиду в Париж и института по биология Солк в Сан Диего, Калифорния, са избора на режисьорския сексет.
Още: Съдът реши: Глобиха Никита Михалков с 300 рубли
Още: Награждават със "Златна мечка" Тилда Суинтън на фестивала в Берлин
Вим Вендерс, който инициира този проект, ни кани в дома на Берлинската филхармония. Емблематичната сграда, която получава аплодимсенти още при откриването си в 1963 г. заради експериметналната сцена, поставена в центъра на залата и оградена отвсякъде от публика, е представена чрез женски глас. Той ни разказва за удоволствието да посрещаш толкова посетители, показва ни възможно най-потайните кътчета и споделя как за няколко месеца след построяването на берлинската стена остава в ничия земя.
Михаел Главогер ни води на Невски проспект в Санкт Петербург. На една от най-красивите улици в света се е разпростряла националната библиотека на Русия. Сякаш застинала във времето, библиотеката приютява мислите на световните класици. Докато камерата показва служителки обути в пантофи, мъжки глас цитира оригинални текстове на Достоевски и Иван Гончаров на руски.
Изборът на Михаел Медсен пада върху най-хуманния затвор в света. Късометражният филм започва с признанието „Аз съм огромна, аз съм висока...” -това споделя стената, която огражда затвора Халден. „Аз съм тази, заради която това място е високоохраняван затвор”, продължава признанието. Зад стената съществува иситнско селище, оборудвано с кухня, училище, магазин, работни места, градини, гора. Килиите, доближаващи се повече до представата ни за гарсониера, имат достъп до двора чрез големи френски прозорци.
Още: Том Холанд казал "да" на Кристофър Нолан, без да знае в какъв филм ще се снима
Още: Първи трейлър на новия "Супермен", феновете са в екстаз (ВИДЕО)
От Норвегия продължаваме към Сан Диего, Калифорния, където Робърт Редфорд ще разкаже за една от най-емблематичните сгради на западното крайбрежие. Институтът по биология Солк отваря врати през 1960 г. и оттогава продължава да печели архитектурни награди, като последната е от 1992 г. по случай 25 годишнината на Американския институт на архитектите. Самият Редфорд разказва, че се е спрял именно на нея, защото „има душа и ни говори по различен начин”. Камерата на Ед Лакман показва изяществото й и представата, която внушава, е на геометрични ангелски крила, отворени в безкрая между небето и океана.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Анри Кулев и Тонислав Христов с големите награди на фестивала "Златен ритон"
Още: Райко Гърлич ще получи Наградата на София по време на София Филм Фест през 2025 г.
В петия филм от омнибуса се връщаме в Норвегия, в един от пристанищните квартали на Осло - квартал на имигранти, на пристигащи и заминаващи, на разбити сърца и надежди за ново начало. Там, на ръба на фиорда, е построена операта на Осло. „Бяла къща”, както нарича себе си самата тя, докато ние не прекрачим прага й, не я напълним, не започнем да я третираме като катедрала на културата. Маргарет Олин показва как ние, хората сме душата на сградите и им вдъхваме живот.
Бразилският режисьор Карим Айнуз завършва филма с културния център Помпиду в Париж. Началните кадри показват френската столица от птичи поглед и все още спяща, докато мъжки глас ни разказва историята на центъра. Веднага след откриването му в 1977 г. парижани го оприличават на стъклена готическа катедрала.
Инициатор и изпълнителен продуцент на този 3D филм е Вим Вендерс. Той започва да твори с новата технология през 2011 г., когато снима документалния филм „Пина”, посветен на прочутата немска хореографка. Идеята за омнибуса се заражда след като Вендерс режисира късометражния филм „Ако сградите биха могли да говорят” (If Buildings Could Talk), показан на Венецианското биенале на Архитектурата в 2010 г.
Още: Арнолд Шварценегер става Дядо Коледа (СНИМКА)
Още: Кристофър Нолан получи рицарско звание от крал Чарлз III
Премиерата на „Катедрали на културата” 3D беше на тазгодишното Берлинале. Специален гост на София Филм Фест е продуцентът на филма Ервин Шмит, който работи заедно с Вим Вендерс от 2010 г. Той е продуцент и на емблематичния „Пина“.
Специална прожекция в Дома на киното, последвана от разговор за 3D технологиите, е предвидена на 15 март с начален час 11:30.
Филмът „Катедрали на културата” може да бъде видян и на 16 март от 18:00 часа, отново в Дома на киното.
Каним Ви и на среща в СКЛАДА – 16 март, 20:30 часа, да си поприказваме на чаша вино в компанията на Ервин Шмид, за ролята на архитектурата, за българската култура и други интересни теми.
