На 5 януари 2008 година в Грузия е проведен необвързващ референдум за членство на кавказката република в НАТО, на които 77% от гласувалите се обявяват за присъединяване към евро-атлантическите структури.
Напрежението в региона се засилва непосредствено след обявената независимост на Косово,[17] когато на 6 март Русия се оттегля от санкциите на ОНД, наложени на Абхазия през 1996.[18] Именно в отговор на косовската независимост Руската федерация заявява, че „ще преосмисли отношенията си със самообявили се републики“.[19] Абхазия и Южна Осетия изпращат призив за международно признание, повлияни от случващото се на Балканите.[20] Шведският външен министър Карл Билд и комисарят по външните отношения на ЕС Бенита Фереро-Валднер „изразяват притеснение относно действията на Русия“ и „подкрепят териториалната цялост на Грузия“.
На срещата на НАТО в Букурещ през април 2008 под натиска Русия, Германия и Франция отложиха приемането на Грузия в НАТО.
Напрежението се покачва на 20 април, когато Абхазките военновъздушни сили свалят грузински безпилотен самолет Хермес 450 с изтребител L-39.На следващия ден грузинското министерство на отбраната публикува видео, на което се вижда как МиГ-29 сваля безпилотния самолет.[14]. Впоследствие Русия отрича обвинението и твърди, че по това време в района не е имало руски изтребители.[24][25] Москва обвинява и Грузия, че нарушава споразумението между двете страни от 1994 година и резолюцията на ООН за Абхазия, разполагайки и използвайки безпилотни самолети в областта, които могат да се използват за артилерийска навигация.
През май 2008 Русия изпраща над 300 войници в Абхазия от т.нар. железопътни войски, които да ремонтират и привеждат в експлоатация железопътната инфраструктура в областта. В отговор Грузия обвинява Русия, че руските войски приготвят маршрут за евентуално настъпление в Грузия и привежда своята армия в повишена бойна готовност.
През юни ОССЕ съобщава за почти всекидневни престрелки и провокации в конфликтните области, предприети от двете страни.
От 15 юли 58-ма армия, заедно с 4-та военновъздушна армия на руските въоръжени сили провеждат с 8000 войници и 700 бройки военна техника мащабно учение в Северен Кавказ „Кавказ 2008“ близо до границата с Грузия, което води до допълнителна ескалация на положението [28][29] В учението взимат тези войскови части на руската армия, които по-късно са използвани в руската офанзива в Грузия.
На 17 юли 1650 грузински, американски, украински, арменски и азербайджански военни превеждат редовните си взаимни учения (Immediate Response) около грузинската база Вазиани.
На 27 юли 2008 на наблюдатели на ОССЕ е забранено от южноосетински части достъп до зона, за проверка на твърдение за изграждане и разширяване на нелегални позиции.
Късно на 1 август избухва конфликт между грузински и осетински войници. Грузия твърди, че южноосетинската армия е обстрелвала села на нейна територия. Южна Осетия отрича твърденията. На 3 август Южна Осетия обявява мобилизация и евакуация на населението. На 5 август руският посланик Юри Попов заявява, че в случай на конфликт Русия ще се намеси. Президентът Михаил Саакашвили нарежда на грузинските войски да прекратят огъня, но сраженията продължава. Грузинската страна съобщава за 10 загинали, включително цивилни и грузински миротворци, вследствие на артилерийския огън на южноосетинските сепаратисти. Едва часове след обявеното от него прекратяване на огъня, Саакашвили прави телевизионно обръщение, в което заявява намерението си да върне Южна Осетия под грузински контрол.
Грузинско настъпление
Грузия започва обстрел на южноосетинската столица на 8 август в 0:53 часа местно време с обикновена и ракетна артилерия от позициите си на граничните села Никоси и Ергнети и бомбардировки със самолети Су-25. нарушавайки споразумението от 1992. Тежката бомбардировка започва с ракетната артилерия в късните часове на 7 август и продължава няколко часа с включването на още артилерия. Към 4:45 сутринта на 8 август грузинският министър на интеграцията Темури Якобашвили съобщава, че Цхинвали е обграден от грузинската армия.
При щурма над Цхинвали грузинската страна използва гаубици и установки RM-70. След няколкочасови сражения в града с осетински войски, грузинските части настъпват с танкове и бронетранспортьори, загубват няколко танкове. Грузинците настъпват към Цхинвали във формация на обърнат триъгълник, като в двата края са 3. и 4. бригада, подпомогнати от артилерия и 2. бригада като резерв. Въпреки южноосетинския отпор към края на деня градът в по-голямата си част е превзет от грузинските сили. Още на сутринта грузинският министър по интеграцията Темур Якобашвили заявява, че градът е обграден и се контролира над две трети от грузинските части.
Според първоначалните руски и осетински оценки при щурма над Цхинвали се съобщава за над 2000 цивилни загинали и повече от 10 руски миротворци, убити от грузинските войски.. Впоследствие броят на загиналите цивилни е занижен до 1400, но критикувана от няколко независими организации. Доктор от Цхинвали споделя за общо 44-ма загинали, докарани в болницата на града (моргата по това време не е работела, поради проблеми с електроснабдяването).
Малко след това Грузия обявява превзимането на селата Знаури, Зарабук, Хетагуров, Атоци, Хемо Окна, Дмениси, Мугути и Дидмуха и отсъплението на южноосетинските части.
Руска контраофанзива
През Южна Осетия в Централна Грузия
Според официални грузински източници 150 руски танкове преминат казвазкия тунел Роки още в 5.30 мин и започват настъпление в посока Цхинвали. . За щурма на Цхинвали са използвани освен частите на 58-ма руска армия, 76-а Псковска военно-десантна дивизия, 98-военно-десантна дивизия с общо 598 войници от Ивановно [46], „спецназ“ на 45-и военно-десантен полк, дислоциран в Кубинка край Москва.и 22-и „спецназ“ батальон. Атаката е подпомогната от на 4. военновъздушна армия и тежка артилерия. При сраженията е ранен командира на 58-руска армия генерал Анатолий Хрульов . Грузински части се опитват да спрат руското настъпление, като подготвят за взривяване на стратегически мост при Курта, няколко километра северно от Цхинвали. Според грузински източници те били атакувани от руски части в 6.00 часа, при което са изоставили своите позиции.
След като отблъскват грузинските войски от Южна Осетия, руските военни пренасят бойните действия на територията на Грузия. Първоначално руски бомбардировач Су-24 пуска две бомби над военновъздушната база Вазиани, а по-късно и военното летище Марнеули край Тбилиси. При въздушния удар над Марнеули загиват 4 души, а при Вазиани – трима военни.В хода на действията са проведени въздушни атаки срещу цели в и край Гори и Сенаки. Част от тях довеждат до цивилни жертви.
Междувременно в Абхазия руски и абхазки военни части отварят втори фронт.
През Абхазия в Западна Грузия
В Абхазия руските части са прехвърлени чрез влакове по ремонтираната през май от руски войници жп линия. Освен части на 58-руска армия настъпват, чеченските специални части „Изток“ и „Запад“ и абхазкото опълчение, под командването на министъра на отбраната на Абхазия Алексадър Мелник.
Настъплението се извърша в две посоки: към Зугдиди в Западна Грузия и в кодорското дефиле – единственият регион от Абхазия, останал под контрола на централната власт на Грузия след Абхазката война от 1992 – 1993 г., както и седалище на законното Правителство на Абхазката Автономна Област, оглавявано от Малхас Акишбая. В резултат правителствените части са прогонени от Абхазия в изгнание и в момента осъществяват дейността си от Тбилиси.
Морска блокада в Черно море
Според руски медии на 9 август руският черноморски флот извършва морска блокада на Грузия, като при това потапя един ракетен катер на грузинския ВМФ. Според руските ВМФ, чрез блокадата трябва да бъдат спрени евентуални оръжейни доставки. Според РИА Новости, блокадата е извършена на 10 август. Руският флот извършва и десант в абхазки пристанища.
Войната в мрежата
Атаките в кибер пространството започнаха още преди да започнат военните действия. Така в края на юли за повече от 24-часа беше блокиран сайтът на грузинския президент Саакашвили.
Последствия
Френски мирен план
да не се прибягва до използване на сила,
да се прекратят военните действия,
свободен достъп до хуманитарна помощ,
въоръжените сили на Грузия да се върнат по местата на постоянното им дислоциране,
въоръжените сили на Русия се изтеглят до линията, предшестваща началото на бойните действия и до създаването на международни механизми руските миротворчески сили да вземат допълнителни мерки за сигурност,
начало на международно обсъждане на въпросите на бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия и пътищата за осигуряване на трайната им сигурност.
След примирието
На 20 август 2008 година руски войски контролират все още големи част от Грузия, черноморския град Поти и региона, където разрушават военна инфраструктура и са потопили най-малко седем, акостирали в пристанището кораби на грузинската брегова охрана.
Въпреки обявеното изтегляне на руските военни, на 19 август Русия контролира все още голяма част от централна Грузия, американски източници съобщават за разполагането на тактически ракети с малък обсег ОТР-21 в Южна Осетия, а кореспонденти на ББС за руски бронирани машини и артилерийски установки в село Игоети, отстоящо на 35 км от Тбилиси.
Бежанци и жертви
След първоначалните сведения за 1 600 загинали в Южна Осетия, Русия в крайна сметка обявява, че загиналите цивилни са 13. Южноосетинското правителство съобщава за 1 492 убити, но според организацията Хюман Райтс Уотч тези данни са силно завишени.
В доклад на същата организация има данни за извършени престъпления срещу цивилни, както от руска така и от грузинска страна във войната.
