Алгонкински народи, известни като Nacotchtank, населявали областта на днешен Вашингтон около река Анакостия, когато първите европейци пристигнали през 17-ти век. До началото на 18-ти век индианците до голяма степен се били преместили от тази област.
Джеймс Мадисън изтъква необходимостта от федерален окръг на 23 януари 1788 в неговото есе „ Федералист № 43”, твърдейки че столицата на страната трябвало да се различава от щатите, за да осигури собствената си издръжка и безопасност. Атака срещу конгреса във Филаделфия от тълпа разгневени войници, известна като Пенсилванския бунт през 1783, подчертава необходимостта правителството да се погрижи за собствената си сигурност. Следователно правото за създаване на федерална столица е предвидено в член първи, раздел осми от Конституцията на Съединените Щати, което позволява на "окръг (не по-голям от десет квадратни мили) да се превърне в седалището на правителството на Съединените Щати чрез отстъпване на територии на определени щати и одобрението от конгреса." Конституцията обаче не посочва място за новата столица. Мадисън, Александър Хамилтън и Томас Джеферсън се споразумяват, че федералното правителство би приело поемането на военния дълг от щатите при условие, че новата столица ще бъде разположена в южните Съединени Щати, което по-късно става известно като Компромисът от 1790 година.
На 16 юли 1790 година с Резидънс актът се постановява новата столицата да бъде разположена за постоянно край река Потомак, точната площ да бъде избрана от президента Вашингтон. Първоначалната форма на федералният окръг е квадратна с размери 16 км (10 мили) от всяка страна, като общия размер е 260 км2 (100 квадратни мили), както е позволено от Конституцията на САЩ. През 1791-92 Андрю Еликот и няколко сътрудници, включително Бенджамин Banneker, измерват границата на окръга около Мериленд и Вирджиния, поставяйки камъни по границата на всяка миля. Много от камъните все още се намират там. Нов "федерален град" е построен на северния бряг на река Потомак на изток от установеното селище в Джорджтаун. На 9 септември 1791 г. "федералният град" е кръстен в чест на Джордж Вашингтон и окръгът е обявен за територията на Колумбия, използвана като поетично име за Съединените Щати по онова време. Конгресът провежда първото си заседание във Вашингтон на 17 ноември 1800 г. На 12 декември 1880 г. Вашингтон става столица на САЩ.
Актът от 1801 официално обединява градовете на Вашингтон, Джорджтаун и Александрия, като ги прави част от федералната територия на окръг Колумбия, поставяйки я само под контрола на Конгреса. Също така територията в окръгът се разделя на две: Вашингтон каунти - на изток от река Потомак и Александрия каунти - на запад.След този акт, гражданите в окръга вече не са считани за жители на Мериленд или Вирджиния, като по този начин приключва тяхното представителство в Конгреса.
На 24-25 август 1814 г. при нападение, известено като Изгарянето на Вашингтон, след разграбването и изгарянето на Йорк (днешен Торонто), британските сили нахлуват в столицата по време на войната от 1812 г. Капитолият, Министерството на финансите и Белият дом са изгорени и унищожени по време на нападението. Повечето правителствени сгради са възстановени бързо, но Капитолият, който до голяма степен е в процес на изграждане по онова време, не е завършен до 1868 година.
От 1800 г. жителите на окръга протестират заради липсата си на представителство, с което се гласуват закони в Конгреса. За да поправят това, различни предложения са отправени за връщане на земята, която е отстъпена за формирането на окръга, обратно на Мериленд и Вирджиния. Този процес е известен като отстъпване на територия. Обаче тези усилия не успяват да спечелят достатъчно подкрепа до 1830, когато южното каунти на Александрия, което е част от окръга, страда от икономическа спад, който отчасти се дължи на небрежността на Конгреса. Александрия е бил основен пазар в американската търговия с роби и слухове се разпространили, че аболиционисти в Конгреса се опитвали да сложат край на робството в окръга - действие, което би довело до по-нататъшно отслабване на икономиката на Александрия, основана на робството. През 1840 г. жителите започват петиция за отстъпване на южната територия на окръга обратно на Вирджиния, тъй като са недоволни от властта на Конгреса над Александрия. Държавната законодателна власт одобрява това през февруари 1846 г., което до известна степен се дължи на връщането на Александрия осигурявайки два допълнителни делегата подкрепящи робството на Общото събрания на Вирджиния. На 9 юли 1846 г. Конгресът се съгласява да върне цялата територия на окръгът на юг от река Потомак на щата Вирджиния.
От 1860 г. приблизително 80% от афроамериканските жители на града са свободни чернокожи. Избухването на Американската гражданска война през 1861 г. довежда до забележителен растеж в броя на населението в окръга, което се дължи на разширяването на федерално правителство и големия приток на освободени роби. През 1862 г. президентът Ейбрахам Линкълн подписва акт (свързан с получаване на компенсации при освобождаване на роби), който слага край на робството в окръг Колумбия и освобождава около 3 100 поробени души, девет месеца преди официалното обявяване на освобождаването. До 1870 г. населението на окръга се увеличава с приблизително 132 000 души. Въпреки растежа на града, Вашингтон все още имал черни пътища и му липсвала канализация; положението било толкова лошо, че някои членове на Конгреса, предлагат преместване на столицата на друго място.
С актът от 1871 г. Конгресът създава ново правителство за цялата федерална територия. Този акт ефективно обединява град Вашингтон, Джорджтаун и Вашингтон каунти в една община официално наречена окръг Колумбия. Въпреки че град Вашингтон по закон престава да съществува след 1871 г., името продължава да се употребява и целият град става известен като Вашингтон, окръг на Колумбия. В същият акт Конгреса определя Съвет за благоустройство, отговорен за модернизирането на града. През 1873 г. президент Грант назначава на новия пост за губернатор най-влиятелния член на съвета - Александър Шепърд. Тази година Шепърд изразходва 20 милиона щатски долара за обществени поръчки (357 милиона щатски долара по сравними курсове към 2007 г.), което модернизира града, но и го докарва до фалит. През 1874 г. Конгресът закрива офиса на Шепърд в полза на прякото управление. Допълнителни проекти за обновяване на града не са извършвани чак до Плана Макмилан през 1901 г.
Населението на окръга остава относително непроменено до Голямата депресия през 30-те години, когато Новият курс на президента Франклин Рузвелт разраства бюрокрацията във Вашингтон. Втората световна война допълнително увеличава правителствената дейност. Двадесет и третата поправка от конституцията на Съединените щати е ратифицирана през 1961 г., позволявайки на окръга да има три гласа в Избирателната колегия за избора на президент и вицепрезидент, но все още липсва представителство, с което да гласува закони в Конгреса.
След убийството на лидера на граждански права Мартин Лутър Кинг Младши на 4 април 1968 г., избухват размирици в окръга предимно на U Street, 14th Street, 7th Street и H Street, центрове на жилищни и търговски райони на чернокожи. Размириците бушуват в продължение на три дни, докато над 13 000 федерални и национални войскови охрани успяват да потушат насилието. Много магазини и други сгради са опожарени, като възстановяването им не е завършено до края на 90-те години.
На 11 септември 2001 г. терористи отвличат самолет на Американ Еърлайнс изпълняващ полет 77 и умишлено го разбиват в Пентагона в близост до Арлингтън, щата Вирджиния. Самолетът на Юнайтед Еърлайнс с полет 93 за който се смята, че е предназначен за окръг Вашингтон, се разбива в щата Пенсилвания, когато пътниците се опитват да възвърнат контрола над самолета от похитителите.
Източник: Уикипедия
