Българското опълчение е военна част от състава на Действащата Руска армия на Балканския полуостров, в която българи-доброволци и руски военнослужещи се сражават на страната на Русия срещу Османската империя в Руско-турската война (1877–1878) за Освобождение на България. Българите-участници в Българското Опълчение след освобождението са наричани „опълченец-поборник“.
Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война (1877 - 1878) е сформирането и действията на Българското опълчение.
Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал-майор Ростислав Фадеев в записката „Болгарское дело в турецкой войне“. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ - проект за създаването на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно Опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император Александър II по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър генерал Дмитрий Милютин. На 17 април 1877 г. (нов стил 29 април 1877 г.) главнокомандващия на Действуващата руска армия на Балканския полуостров Николай Николаевич издава заповед № 40 за създаването му. От императора са утвърдени и „Правила за създаването на Българското опълчение“.
Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото създаване започва още на 31 март 1877 г. Първоначалното ядро от около 700 опълченци е образувано в Кишинев. и е наречено „Пеши конвой на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич“. Разраства се след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. още 6. Броят на опълченците достига 7 400. До създаването на проектираните конни сотни не се стига.
Подборът на доброволците е извършен от „Комисия за приемането на доброволци“ , която преценява годността за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65 годишна възраст. Личният състав е набран предимно от средите на участниците в национал-революционното движение и Сръбско-турската война (1876). Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно благотворително общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската армия.
За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов. Началник-щаб е полковник Ринкевич. Назначени са щабни офицери, полковник Енгелхардт и подполковник Фьодор Де Прерадович.
По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна дивизия. Състои се от 3 бригади всяка в състав, 2 дружини от по 5 роти.
Командири на Опълченски бригади : I-а полковник Корсаков, II-а полковник Леонид Вяземски, III-а полковник Михаил Толстой.
Командири на Опълченски дружини : I-а подполковник Константин Кесяков, II-а майор Куртянов, III-а подполковник Павел Калитин, IV-а майор Редкин, V-а подполковник Нишенко, VI-а майор Беляев.
Командири на самостоятелни дружини : VII-а подполковник Тизенхаузен, VIII-а щабс-капитан Мерчански, IX-а подполковник Лвов, X-а майор Доршлунг, XI-а подполковник Гаспаревски, XII-а майор Корниловеч.
Командният състав е от общо 136 офицери. Сред тях са и българите - офицери и подофицери в Руската армия: подполковник Константин Кесяков, капитан Райчо Николов, поручик Петър Алексиев поручик Делев, Петко Стоянов, Константин Шиваров, Атанас Узунов, Димитър Филов, Данаил Николаев, Стефан Любомски, подпоручик Стефан Кисов и Аврам Гуджев. Назначени са и дружинни лекари: Константин Бонев, Сава Мирков, Константин Везенков, Андрей Богданов, Иван Панов и Яков Петкович.
Опълченците преминават системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери. Въоръжени са със стрелково оръжие, пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Снабдяването се поема от бюджета на военното министерство и Московския славянски комитет.
Жителите на руския гр. Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града Самарско знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през м. април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. в опълченски лагер край гр. Плоещ на III-а рота, III-а опълченска дружина от руския общественик и славянофил Пьотър Алабин и Ефим Кожевников. На него са образите на „Иверската Богородица“ и „Св. св. Кирил и Методий“ (днес се съхранява във Военно-историческия музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението надхвърля 10 000 души.
Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции. Поставено е под управлението на княз Владимир Черкаски. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазма и желанието за участие в реални бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на ефективна бойна част. Причислено е към Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в боевете при Търново, Нова Загора, Джуранли и Стара Загора.
В началото на август 1877 г. е придадено към Шипченския отряд. Изнася основната тежест на Шипченската битка заедно с Тридесет и пети пехотен брянски полк и Тридесет и шести пехотен орловски полк. След затихване на боевете при връх Шипка е изтеглено за възстановяване. Участва в зимното преминаване на Южния отряд през Стара планина (под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки). Проявява се в битката при Химитлийски проход, Шейновската битка и разгрома на Централната армия. Участва в прочистването на Източна България от скитащи остатъци на османски части, черкезка конница и башибозук в състава на Източния отряд.
Със забележителното си участие във войната, Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите войнски добродетели на българската възрожденска нация. На Българското опълчение поетът Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.
Източник: Уикипедия
