На 17 август 986 година се състои битката при Траянови врата. Това е едно от най-тежките поражения за византийската армия. Тогава войските на византийския император Василий II претърпяват провал в похода си за завладяване на България. Българската армия, начело с цар Самуил, отблъсква атаката на византийците и успява да защити нашите територии. Победата при Траянови врата отлага във времето унищожаването на Първата българска държава.
През 976 година император Василий II се възкачва на византийския престол и решава да разшири териториите на империята. През този период византийската армия трябва да се справи с метежа на пълководеца Варда Склир. Пренебрежението към българските войски и отслабването на византийските сили, причинено от Варда Склир, започват да разклащат устоите на империята. Българската армия става все по-силна, а византийците сякаш не обръщат внимание на този факт. За нарастващите сили на българските войски допринася безразличието на местните византийски управници. Те не усещат засилването на българските позиции и смятат, че няма смисъл от влизане в бойни сражения. След възкачването на престола на император Василий II, ситуацията се променя. През 982 година цар Самуил предприема атака срещу византийците и превзема главния град в област Тесалия – Лариса. Това принуждава византийския император да подготви ответен удар. Василий II тръгва на поход към Сердика с близо 30 000 души. Той завладява Филипопол (днешен Пловдив) и се отправя на север. Целта му е да нанесе тежък удар върху българската армия. След завземането на Сердика, византийският император планира да се отправи към Македония.
По пътя за крепостта Василий II разполага голяма част от войските си около прохода Траянови врата. Отрядът е оставен под командването на Лъв Мелисин, а основната му задача е да пази главната византийска армия. Обсадата на Сердика отнема повече време, отколкото Василий II предполага. Постепенно ресурсите на византийците започват да се изчерпват и силите на армията значително намаляват. Междувременно българите опожаряват стенобойните уреди и принуждават византийската армия да започне отстъпление. Докато византийските войски около Сердика започват своето оттегляне, цар Самуил атакува прохода Траянови врата. Византийският военен началник Лъв Мелисин е изненадан от щурма на българите и обявява незабавно отстъпление към Филипопол. Българската армия е безмилостна и превръща оттеглянето на византийците в бягство. Цар Самуил загражда околните планински пътища и влиза в директна атака с византийската армия. Българският владетел нанася тежък удар на византийците. Само една малка част от тях успяват да оцелеят, а император Василий II едва се спасява.
Провалът на византийците при Траянови врата оказва голямо влияние върху управлението на византийския император. След сражението избухва местно въстание в Мала Азия, което има за цел да свали Василий II от престола. В продължение на три години византийската армия насочва усилията си в потушаване на напрежението в Мала Азия. В същото време цар Самуил установява своето управление и мести българската столица от Преслав в Охрид. Неговата власт на Балканския полуостров нараства и той засилва позициите на българската армия. Битката при Траянови врата е голям успех за българите, тъй като се отлага за известно време краят на Първата българска държава. През 1018 година България попада под владичеството на Византийската империя.
