Вестфалският мирен договор от 24 октомври 1648 г. слага край на Тридесетгодишната война. В клаузите му се уреждат няколко вида проблеми: германската религиозна свобода, политическата организация на Германия, европейският мир. Само по първия проблем в по-либерален дух се променят точките от Аусбургския религиозен мир. Германия остава раздробена на отделни суверенни княжества с изборен император. Франция има най-голяма изгода от клаузите на договора: тя получава областите на север от Пиренеите от Испания. Швеция получава Западна Померания, с което става единствен владетел на Балтийско море. Официално е призната независимостта на Нидерландия.
Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.) е един от най-пагубните конфликти в европейската история. Войната се води предимно в Германия и в различните си етапи включва повечето държави в Европа. Извън земите на Германия се водят няколко отделни конфликта, които са част от или са непосредствено свързани с Тридесегодишната война: войната на Испания с Холандия, Войната за наследството на Мантуа, войните между Полша и Русия, между Полша и Швеция и др. Като цяло, конфликтът е сблъсък на традиционните консервативни сили срещу укрепващите национални държави.
Основните съперници са Хабсбургската династия и нейните съюзници и коалиция от антихабсбургски настроени държави. На страната на Хабсбургите воюват Австрия, по-голямата част от германските католически държави, Испания, обединена с Португалия, Папския престол и Полша. Антихабсбургската коалиция се състои от Франция, Швеция, Дания, протестантските владения в Германия, Бохемия, Трансилвания, Венеция, Савоя и холандските провинции, подкрепeни от Англия, Шотландия и Русия.
Тридесетгодишната война е първата война, която засяга всички слоеве на населението. В западната история, тя остава един от най-тежките европейски конфликти преди световните войни през 20 век. Сред последиците й са поголовните опустошения на цели райони в Европа, разрушени от армиите. Гладът и болестите значително намаляват населението на Германия, Бохемия, Нидерландия и Италия, като едновременно с това разоряват повечето от воюващите сили. Докато полковете във всяка армия не са наемни като цяло, то отделните войници, които участват в тях, вероятно са били наемници. Проблемът с дисциплината се влошава в края на войната и поради съществуващите методи на военно финансиране през 17 век — от армиите се очаквало да се самофинансират от контрибуциите от местните райони. Това довежда до ширещо се беззаконие, често съпроводено със сурови лишения за жителите на окупираните територии. Военните действия на флотите също така достигат зад океана и очертават бъдещите колониални структури на нациите.
Основният резултат от войната е рязкото отслабване на влиянието на религиозните фактори върху държавите в Европа. Основата на външната им политика преминава към икономически, династични и геополитически интереси. Тридесетгодишната война е прекратена с Мюнстерския договор, част от Вестфалския мирен договор - с него е прието да се счита, че започва съвременната епоха в международните политически отношения в Европа. Някои от причините обаче, които предизвикват войната, остават неразрешени за дълъг период след края й.
Източник: Уикипедия
