На 24 юли 1911 година е открит легендарният град на перуанските инки – Мачу Пикчу. Името Мачу Пикчу идва от кечуа и в буквален превод означава „Стар връх”. Откривател на прочутия архитектурен комплекс е американският историк и преподавател в Йейл - Хирам Бингъм. По време на едно от своите пътувания до Южна Америка, той съвсем случайно попада на изгубения град на древните инки.
Според историческите сведения, Мачу Пикчу е построен в началото на 15.век. Той е издигнат на 2430 метра надморска височина в планинската верига Андите. Това е причината в продължение на няколко века Мачу Пикчу да остане скрит високо в планината. Смята се, че градът е изграден като свещена резиденция на великия владетел на инките – Пачакути. Историческите данни свидетелстват, че свещеното място е било населено с хора до 1532 година, когато по тези земи идват испанците. Мачу Пикчу не е голям град, неговата площ е 325,92 квадратни метра. Той се състои от близо 200 строителни съоръжения. Това са предимно храмове, резиденции, складове и други подобни помещения. Архитектурата на града е уникална, тъй като всички постройки са изградени от добре обработен камък и плътно прилепнали плочи. Мачу Пикчу има капацитет да побере до 1200 души. Една от най-големите загадки, свързани с града, е какво се е случило с неговото население. От обитателите на Мачу Пикчу не са открити писмени сведения и не са ясни причините за неговото обезлюдяване. Някои историци смятат, че малко преди идването на испанците, по тези земи е избухнала епидемия от едра шарка. Така голяма част от хората са починали от болестта, а оцелелите са били принудени да напуснат града. Тази теория обаче остава недоказана и до днес.
Според археологическите разкопки Мачу Пикчу не е обикновен град. Много историци споделят мнението, че той е курорт, който е предназначен само за най-елитните инки. В Мачу Пикчу съществуват над 140 различни архитектурни конструкции. Сред тях са фонтани, каменни стълбища, канали, напоителна система и дренажна система. Според историческите проучвания, градът се разделя на три основни сектора. Първият сектор е свещен и в него се намират най-големите архитектурни забележителности на Мачу Пикчу. Там е Слънчевата наблюдателница, Храмът на слънцето и Храмът с трите прозореца. Вторият сектор е народен, а третият е предназначен за аристокрацията. Градът е разположен високо в джунглата над река Урубамба, като се смята, че това местоположение не е избрано случайно. Геоложки изследвания доказват, че планинската верига, която се намира зад Мачу Пикчу прилича на лице на инка, което гледа към небето. Градът на инките дълго време остава в тайна. През годините се разказват различни легенди за изгубения град, в който инките са скрили големи количества злато. Тези слухове провокират любопитството на американския изследовател Хирам Бингъм и при едно от своите пътувания до Латинска Америка, той решава да посети тази перуанска местност. Бингъм се настанява в долината на река Урубамба. Един ден се озовава в каньона на реката, където поема по тясна и стръмна планинска пътека. След като се изкачва на хълма, американецът открива изгубения град на инките.
Днес Мачу Пикчу е една от най-големите архитектурни забележителности в света. Ежедневно градът е посещаван от близо 2500 души. Това е най-посещаваната туристическа дестинация в Перу, която влиза в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.