Договорът от Тордесиляс е споразумение между Кралство Испания и Кралство Португалия за разпределението на сферите на влияние в света между двете държави (скоро преди това е сключена и личната уния между Кралство Кастилия и Кралство Арагон, скрепено с династическия брак между монарсите Изабела Кастилска и Фердинанд Арагонски, издействан от Томас де Торквемада[източник? (Поискан преди 4 дни)). Споразумението е сключено на 7 юни 1494 г. в испанското село Тордесиляс. Ратифициран от Испания на 2 юли 1494 г., а от Португалия — на 5 септември. Одобрен с була на папа Юлий II от 1506 г.
Договорът определя разделителната линия Inter caetera установена една година по-рано в була на папа Александър VI. Мислената линия пресича меридиално Атлантическия океан, като по настояване на португалската страна е преместен от 100 на 370 лиги (1770 км, 1100 мили) западно от Кабо Верде - на картата е означен със съвременния меридиан 49°32'56" западна дължина по Гринуич, който се нарича още „папския меридиан“. Моретата и земите на изток от тази линия се определят за владение на Кралство Португалия, а на запад — на Кралство Кастилия и Арагон (Испания).
Папите Николай V и Калист III в годините около превземането на Константинопол (1452-1456) дават право на Португалия да владее земите на юг и на изток от нос Бохадор „до индийците“. Кастилия признава това право през 1479 г., а през 1481 г. Сикст IV със своята була „Aeterni regis“ потвърждава това право на Португалия за цялата земя разположена на юг от Канарските острови.
Завръщането на Христофор Колумб от първата му експедиция и новината, че той е открил „Западните Индии“, разтревожва Португалия, понеже откритието я лишава от предварително установеното ѝ право като условие по териториалните ѝ права съгласно папските були. Кастилия обаче отказва да признае папското възлагане, като противопоставя като правно основание аргумента на правото на първо откритие. Разрешаването на възникналия конфликт между двете страни относно правата върху територията открита от Колумб може да бъде решен само от главата на католическата църква, чието окончателно решение намира потвърждение и разрешение с договора от Тордесиляс.
Мислената разделителна линия е условна, но прокарването й има значение за неутрализиране на възникващите конфликти между страните по отношение на последвалите я Велики географски открития. Когато през 1500 г. Педру Кабрал открива Бразилия, става ясно, че тя е подарена от Испания, тъй като „папския меридиан“ е изместил на запад бъдещите владения на Испания. Изпълнението на договора се усложнява неимоверно, когато Фернандо Магелан открива необятното пространство на Тихия океан след завръщането на членовете на екипажа му от първото околосветско пътешествие през 1519-1522 г.
Откритието на Магелан поставя страните пред необходимостта да определят и „източния папски меридиан“ за разграничение на владенията им. Това става със Сарагоския договор от 1529 г., като новата демаркационна линия е установена на 257,5 лиги източно от Молуските острови.
Трите „ощетени“ и останали без земи европейски сили - Нидерландия, Англия и Франция отказват да признаят споразумението и пристъпват към насърчаване на пиратството като държавна политика.
Договорът от Тордесиляс е денонсиран от страните през 1777 г. по силата на договора от Сан Инделфонсо.
