Думата хомосексуалност е формирана от гръцката представка homo („еднакъв“) и латинския корен sex („секс“ или „пол“). Думата е изкована от австро-унгарския журналист и борец за човешки права Карл Мария Кертбени през 1868. „Хомосексуален“ пък е прилагателно, а „хомосексуалист“ – съществително.
Като термин хомосексуалност може да се използва за описание на сексуална ориентация, сексуален опит или самоопределяне. Някои отхвърлят термина като твърде сух, дълъг за произнасяне, на английски дори за клиничен и дехуманизираш, като една от причините е, че според тях той свежда хомосексуалните отношения ограничаващо до секса, но не отразява чисто романтичните чувства, емоционалността и т.н. Така в английски език се налагат термините гей и лесбийка, което е валидно в някаква степен и в България (специално в ЛГБТ общността), в случая заради тяхната конкретика. Първите им букви съответно присъстват в акронима ЛГБТ (още – ГЛБТ, където Б и Т се отнасят съответно до бисексуалните и транссексуалните). Други пък предпочитат вместо гей или лесбийка термина хомосексуален или дори пансексуален, предвид че биват възприемани от тях като категоризация на специфичната им сексуална ориентация повече, отколкото като маркер за принадлежност към ЛГБТ общността, като определена културна или социо-политическа група, с която те не се идентифицират, както е при предходните.
В българския език думата гей е съществително от мъжки род (един гей, гейове), но може да се използва и със синтактичната функция на определение (гей хора, гей мъже, гей жени, гей общност). Като синтактично определение гей обхваща не само хомосексуалните мъже, но твърде често и хомосексуалните жени, а в някои случаи се употребява и генерално за всички нехетеросексуални. В този смисъл, вместо прилагателното лесбийски (например лесбийска двойка) може да се използва „гей“ (гей двойка).
Въпреки че в миналото терминът хомосексуален е употребяван и в несексуален смисъл (например по отношение на девическите училища, тоест тук има значение на учащи от един (homo) пол (sex) ), поради включването с времето на значения за сексуалност в английски (иначе думата е с много стара употреба), днес думата се използва изключително за сексуално привличане и дори предните значения имат намалена употреба, тоест те са се архаизирали. Терминът „хомосоциален“ се използва за прояви, които не са специфично сексуални.
В повечето демократични общества днес не съществуват възбрани върху хомосексуалните практики, над възрастта, която предполага взаимно съгласие за сексуалните актове. Все пак обществените настройки спрямо хомосексуалността варират през вековете от пълно отричане, през негласно толериране, към пълно приемане, с всички възможни степени между тях.
Съотношението между моралното осъждане на хомосексуалността и нейния легален статус е усложнено. Например, в Англия мъжеложството се счита за престъпление според средновековното каноническо право, поради позицията на Църквата. Въпреки това, преследването на това провинение постепенно отмира. Хомосексуализмът е официално забранен от Английския парламент през 19 век.
Преследването на неприкритите хомосексуални се среща в различни култури и идеологии. Въпреки че претендира за религиозна обосновка, избиването на хомосексуални в Нацистка Германия е един от съвременните примери за геноцид и гонения от система с расистка (а не религиозна) доктрина. В нацистките лагери и затвори са убити десетки хиляди хомосексуални (или набедени за такива) германци. Отделен, и вероятно много по-голям, е броят на загиналите хомосексуални евреи, цигани, поляци, инвалиди и други.
В прединдустриалните западни общества, хомосексуализмът се възприема от долната и горната класа, по-слабо от буржоата, за „неморален“. Със засилването на урбанизацията и обособяването на нуклеарното семейство, тези сексуални връзки биват осъждани и, в някои случаи, обявявани за незаконни.
Към 19 век, законодателствата позоваващи се на Френското гражданско право не съдържат забрани срещу хомосексуализма, докато онези, базирани на Британското право, имат „анти-содомитски“ закони. Екзекуциите по тях биват осъществявани до края на века.
В началото на 20 век се заражда движението за гей-права, като едно от проявленията на движението за граждански права. То довежда до промени в общественото възприемане и медийното представяне на хомосексуалността.
Легализацията и законовата равнопоставеност на хомосексуалните отношения, наред с признаването на еднополовите бракове и гражданските съюзи, са едни от основните цели на гей-активизма.
В последните години, голям брой законодателства олекотяват или премахват разпоредби срещу хомосексуалното поведение, включително содомитски закони и закони забраняващи службата на хомосексуални хора в армията.
В България хомосексуалните отношения по взаимно съгласие между пълнолетни (18 г.) са декриминализирани през 1968 г. с приемането на нов Наказателен кодекс, в Унгария и Чехословакия – през 1961 г. В Англия и Уелс хомосексуализмът между пълнолетни лица (над 21 години) е разрешен през 1967 г., в Шотландия – през 1980 г., а в Северна Ирландия – през 1982 г.
В САЩ анти-содомитските закони са отменени с решение на Върховния съд през 2003 г.
През ноември 2008 щатът Калифорния обявява за незаконно сключването на хомосексуални бракове. Впоследствие, през 2012 г. решението е счетено за противоконституционно.
В Китай няма специален закон срещу хомосексуализма, но хомосексуалните мъже често биват осъждани за хулиганство и наказвани със затвор.
В Индия, през 2009 г. Съдът на Ню Делхи отменя законовата разпоредба от 1861 г. (член 377 от Наказателния кодекс на Индия), който криминализира хомосексуалните отношения и наказва практикуващите ги с до 10 години затвор и глоба. През декември 2013 г., Върховният съд на Индия отменя това решение, с мотива, че въпросът трябва да бъде уреден от законодателната власт, а не от съда. След излизането на решението на съда, множество политически фигури, сред които Соня Ганди, председател на Индийския национален конгрес, изразяват разочарование от решението на съда и заявават готовност да инициират законодателна инициатива за отмяна на член 377.
В Япония няма закони срещу хомосексуалното поведение.
Смята се, че личности като Александър Велики, Платон, император Адриан, Вергилий, Леонардо да Винчи, Микеланджело и др. са поддържали еднополови връзки и/или сексуални контакти.
