На 15 август свършва Богородичният пост и се организира празнична семейна трапеза или общоселски събор. На празничната трапеза стопанките нареждали задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове.
По традиция на този ден се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и късмет на цялото семейство. на трапезата се слагат задълцително плодове – грозде, диня, ябълки.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.
Има и някои поверия, които вярващите спазват:
На този ден не се работи никаква работа
Старо поверия гласи: В този ден не се пипа нищо червено!!! На лошо е! Вярва се, че така младите жени ще останат бездетни!
Друго поверия гласи: На 14 вечерта, бездетните жени молят Богородица да им помогне, носят дарове и преспиват в църквите!
Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, това предвещава плодородие през следващата година.
Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.
Успение (заспиване) на пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници. Той се чества и от православни, и от католици. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: “Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.” В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”.
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. Никой нищо не работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „свети места” за здраве.
На този ден имен ден празнуват: Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава, Деспинa
