Светият наш отец Тома, заради многото си добродетели и заради високия си разум и благочестие, бил поставен от преподобни Йоан Постник за дякон на Великата цариградска църква и при царуването на Маврикий бил назначен за сакеларий. А след смъртта на свети Йоан и на неговия приемник - блажения патриарх Кириак, при царуването на мъчителя Фока, Тома бил поставен за патриарх. Тома бил добър и мъдър патриарх, управлявал добре поверената му църква и грижливо пасял словесното Христово стадо.
В дните на неговото патриаршество в Галатийската страна станало следното чудо. Веднъж по време на кръстно шествие и лития, когато се носели големи кръстове, в някои градове тези кръстове от само себе си, с чудна и неудържима сила започнали да се клатят, удряли се един в друг и се изпочупвали. Когато слухът за това чудо се пръснал навсякъде, светият цариградски патриарх Тома повикал от тази страна при себе си свети Теодор Сикеот, мъж прозорлив и чудотворец, и започнал да го пита за това чудо и какво би трябвало да означава то. Свети Теодор отговорил, че чудото действително е станало, но отказвал да каже какво означава, твърдейки, че тази тайна не му е известна.
Тогава свети патриарх Тома паднал в нозете му и продължил да го умолява, и с това свое смирение убедил стареца да му открие бъдещето. Старецът казал, че кръстовете така сами се бутали, удряли и чупели един друг, като знак за бъдещи големи беди и нещастия, които ще сполетят Божията църква и Гръцкото царство - предизвикани както от външни, така и от вътрешни врагове. Отвън ще дойде голямо нашествие на варвари, а вътре в държавата ще настъпи разкол между християните и те ще започнат един другиго да се гонят и изтребват - и всичко това ще се случи скоро. Като чул това, патриархът се ужасил и помолил преподобния да се помоли за него на Бога, та Бог да вземе душата му, преди да настъпи предсказаното нещастие, за да не стане свидетел на тези страшни бедствия за Църквата.
Не след дълго време, когато преподобни Теодор все още бил в Цариград при църквата на свети Стефан, патриархът се разболял и изпратил да известят за неговата болест на преподобния, който се бил затворил в една килия и пребъдвал в пост. Патриархът го молел да изпроси от Бога да му даде скорошна смърт. Свети Теодор отказвал да приеме молбата му, а блаженият патриарх Тома отново изпратил свои пратеници при него, като горещо го молел за същото, желаейки да се раздели с тялото си, преди очакваните беди да връхлетят върху църквата. Тогава преподобни Теодор, против волята си, изпълнил желанието на светейшия патриарх Тома, помолил се на Бога да му даде смърт и изпратил да му кажат:
- Искаш ли да дойда при теб, или ще се видим там - пред Бога?
Свети Тома му отговорил чрез пратеника: „Не прекъсвай своето мълчание, отче; достатъчно ми е и това, което ми каза ти: там ще се видим пред Бога."
И в същия този ден привечер свети патриарх Тома радостно се разделил с тялото си и отминал при Господа. Това станало в царуването на същия този Фока.
След смъртта на Тома патриаршеския престол заел Сергии, дякон на Великата църква. В началото той бил правоверен, а после се развратил и станал началник на монотелитската ересРечник, която признавала една воля в Господа Христа. Тогава настъпило бедствено време за Църквата: разкол, разорение, гонения и изтезаване на православни от страна на еретиците.
В това време, по Божие допущение, поради умножаването на ересите, започнала тежка война с персите, през която много области в империята били пленени и опустошени с огън и меч. Персите превзели Йерусалим, пленили честния Господен кръст и го отнесли в Персия.
Така се сбъднали всички нещастия, които били предзнаменувани от споменатото по-горе чудо с кръстовете и предсказани от свети Теодор Сикеот. За да не ги види с очите си, светейшият патриарх Тома предпочел да умре, отколкото да остане жив, и по своя молба се сподобил с блажена кончина, преди да настъпи това страшно време.
Той бил пастир на Христовата Църква в продължение на три години и два месеца, борел се ревностно срещу еретиците, като пазел православното учение и истинно почитал Христа, нашия Бог, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, е славата во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
