Свети Фавий произхождал от Рим и бил презвитер в дните на нечестивите римски царе, особено привързани към езичеството и поради това ревностни гонители на Божията църква.
Още: Почитаме великите апостоли Петър и Павел
Отначало свети Фавий живеел в едно село близо до Рим, а после се преселил в самия град и тук с усърдие се заел с погребването на телата на мъчениците. По това време много християни били измъчвани и убивани за вярата, при което телата им били хвърляни извън градските врати, за да бъдат изядени от кучетата, зверовете и птиците. Свети Фавий през нощта тайно взимал телата на мъчениците и с чест ги предавал на земята.
След убийството при царуването на Максимин (Максимин I - император 235-238 г., бел.ред.) на светейшия папа Антир (в 236 г., бел.ред.) за изповядването на Христа, вярващите, укриващи се от преследвания и пазещи в тайна вярата си, се събрали, за да изберат нов папа, с епископите и презвитерите в един храм, неизвестен на гонителите: в това тревожно за християните време за храм им служела една най-обикновена къща. На събранието присъствал и свети Фавий.
Когато започнали разискванията кого да изберат по достойнство за заемането на толкова високо положение, каквото било положението на римския епископ, мнозина си припомняли честните и изтъкнати мъже, които биха могли по Христовия закон да пасат Неговото стадо, но за свети Фавий никой даже и не мислел: той, като неотдавна дошъл от село, бил един от незначителните по своето положение презвитери. При избора се явили разногласия и изведнъж над главите на присъстващите се явил бял като сняг гълъб; спуснал се и се спрял над главата на презвитер Фавий, след което отново се издигнал нагоре и станал невидим. Тогава всички разбрали, че Господ чрез Светия Свой Дух избрал Фавий за предстоятел и пастир на Своята църква и с голяма радост го поставили на патриаршеския престол.
Още: Пренасяне мощите на свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан
Още: Св. преподобни Сампсон Странноприемец
Така свети Фавий станал римски папа; и в Христовата църква настъпило спокойствие. Мъчителят Максимин бил убит от своите войници, след него на престола се възкачил Гордиан (император от 238 г., бел.ред.), при когото гонението се прекратило. Този цар, макар и да бил езичник, се отличавал с кротък, добър характер, той забранил да гонят християните. Наслаждавайки се на мир при неговото царуване, те навсякъде строели църкви.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Свети Фотий устроил в погребалните пещери над гробовете на мъчениците много просторни храмове, където верните се събирали за молитва, а над самите пещери, служещи за убежища по време на гоненията, построил параклиси.
Църквата се разраствала, благодарение на всекидневното обръщане на езичниците от нечестието към християнството; тя достигнала особен разцвет след смъртта на Гордиан, когато мястото му заел Филип (Филип Аравитянин - император 244-249 г., бел.ред.), който управлявал заедно със своя син, също Филип, те и двамата приели християнството, бидейки просветени от един благочестив и знатен мъж Понтий (житието му е поместено под същата дата, бел.ред.); и свети папа Фавий ги кръстил.
По това време числото на верните се увеличило твърде много. Следвайки примера на царя и неговия син, мнозина се кръстили и било възможно Христовата вяра да се изповядва свободно и без страх. Свети папа Фавий, с помощта на истинния Христов раб, сенатора Понтий, издигал храмове, като в същото време разрушавали езическите капища заедно с идолите.
Още: Еньовден е
Още: Празник на Владимирската чудотворна икона на Божията Майка
Но Църквата се наслаждавала на такъв покой и свобода не задълго - само около четири години; нейният Глава Христос, желаейки Неговата невеста, за която Той пролял Своята Кръв, да бъде тук на земята като злато, изпитано в горнило, и като цвете сред тръни, отново допуснал да преживее беди и страдания, и започнало гонение, подигнато от адския змей, който, както открил Господ на Иоан Богослов във видение, преследвал блестящата с небесно величие Жена, изпускайки от устата си вода като река, за да Я потопи (Откр. гл. 12).
Този древен ненавистник на доброто, не понасяйки умножаването на Христовата слава, въстанал срещу приелите християнство благочестиви царе. Ненавиждащите Христа и християните езичници, събрали се под предводителството на нечестивия Деций (император 249-251 г., бел.ред.), убили цар Филип и сина му за това, че са повярвали в Христа и позволили свободното изповядване на християнската религия. След убийството на царете те се надигнали срещу християните: по това време християнската кръв се леела като река.
Преди всички бил хванат свети папа Фавий: като представител и учител на християните, езичниците го ненавиждали особено силно. Търсели и благочестивия сенатор Понтий, но не го намерили: той, подобно на много верни, се скрил, а след това напуснал Рим.
Свети папа Фавий бил обезглавен (в 250 г., бел.ред.) и заедно с многото убити по същото време негови духовни чеда преминал от воинстващата в тържествуващата църква. А свети Понтий бил хванат по-късно и също претърпял мъченическа смърт за нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
По молитвите на светия свещеномъченик Фавий, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
