Преподобни Сампсон, по народност римлянин, бил син на знатни и богати родители, които му дали добро образование и от ранни години му внушили любов към Бога и желание да следва закона Господен. Обичайки ближните, както заповядва Господ, Сампсон изучил лекарското изкуство, за да помага на страдащите. Господ благословил неговото добро намерение и му дал чудотворна сила да изцерява недъзи.
След смъртта на родителите си Сампсон наследил голямо богатство, което той употребил за полза на ближните. Всички свои роби пуснал на свобода, раздавал щедри милостини, подслонявал и хранел сиромаси и странници.
Той обичал усамотението, но грижейки се преди всичко за ближните, Сампсон се заселил в Цариград и построил дом, където приемал бедни, болни и странници. Сам лекувал болните и с Божия сила вършел много чудеса. От смирение той скривал тия прояви на особената Божия милост към него. Но неговият свят живот станал известен и патриархът го ръкоположил за свещеник.
Случило се, че император Юстиниан, който царувал в онова време, опасно заболял. Старанията на най-изкусните лекари отишли напразно. Но Сампсон чрез чудесната сила, дадена му от Бога, излекувал царя.
- Ще ти дам награда каквато пожелаеш - казал му възрадваният цар, - вземи пари или имот!
- Богатство не ми е нужно - отговорил Сампсон. - Аз такова имах и доброволно се лиших от него. Ако искаш да ми окажеш голяма милост, заповядай да построят дом за болните и бедните! С това ти ще угодиш на Бога и мене твърде много ще зарадваш.
Царят изпълнил желанието на Сампсон и построил обширна болница и страноприемница, където назначил Сампсон за началник.
Св. Сампсон се трудил до дълбока старост и умрял в 550 година. Лицето му сияело от тиха радост, когато завършил своя богоугоден живот. Много чудеса ставали над неговия гроб и в уредената от него болница.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
