Св. Платон се родил в гр. Анкара (Мала Азия) от благочестиви родители, които го възпитали в християнския закон. Брат му Антиох умрял като мъченик, а скоро след това и младият Платон бил повикан на съд за вярата. Управителят на страната се стараел да го склони да се отрече. “Запази живота си!” – казал му той.
- Та аз това и правя – отговорил Платон. – Аз се спасявам от вечна смърт и търся безкраен живот.
- Нима две смърти има? – запитал управителят.
- Две – отговорил Платон. – Една временна, друга вечна. Също така и два живота има: един кратък, а друг безкраен.
- Остави тия басни и се поклони на боговете! – увещавал го управителят.
- Не се надявай, че ще ме склониш – казал Платон. – Ни огън, ни рани, ни ярост на зверове, ни смазване на всички мои членове – нищо няма да ме раздели от живия Бог.
Управителят заповядал да отведат Платон в тъмница. Пред тъмницата се събрал много народ, сред който имало и християни. Платон, обръщайки се към тях, казал гръмогласно: “Знайте, братя, аз страдам не за някакво престъпление, а единствено за изповядване на истинския Бог, Който е създал небе и земя и цял свят. Моля ви, християни, не се смущавайте, като гледате моите страдания! Много са скръбите на праведния, и от всички тях ще го избави Господ. Нека стоим твърдо на непоклатимия камък на вярата и да не се боим да претърпим страдание за благочестието, понеже несравними са страданията на сегашния век със славата, приготвена нам”.
След това мъченикът влязъл в затвора.
Тук, като паднал на колене той започнал да моли Господа Бога да му помогне да изтърпи докрай мъченията за вярата и да яви на неверниците Своята слава.
Господ чул и изпълнил молитвата на мъченика. Когато след една седмица го извели за разследване и управителят го подложил на най-ужасни изтезания, всичко се оказало безсилно. Платон останал здрав и невредим и гръмогласно славел и благодарял на Бога. След това дълго го мъчили чрез глад в тъмницата и най-после, като се убедили, че нищо няма да го преклони да се отрече от вярата си, осъдили го на смърт. Платон с молитва приел смъртния удар. Бил посечен с меч в 266 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
