Св. Фотина - Самарянката

Сред многото православни жени, които познава историята, е и света Фотина - самарянката. Животът й представлява поразителен пример за това кака Божията благодат е способна да възроди и най-грешната душа, да я изведе от бедната на нечестието и възвиси до върха на духовната слава.

Евангелското четиво разказва за беседата на Христа със самарянката за живата вода или за благодатта на Дух Светий и за поколението Богу с дух и истина. Веднъж Иисус седял при Якововия кладенец. Там била и самарянката, наречена по-късно Фотина. Той започнал беседа с нея за живата вода, която очиства греховете, утолява жаждата на безсмъртната душа с Бога. Така Иисус просто и мъдро довел самарянката до съзнанието за нейните собствени грехове и нуждата да се покае и обнови живота си.

Обхваната от спасителната вяра в Избавителя, тя се покаяла за миналите си тежки грехове. Започнала да води добродетелен живот и се проникнала от такава пламенна любов към Господа, че както разказва Свещеното предание, не се побояла открито да изповядва Неговото име пред юдеите и езичниците и да изстрада много заради Него. Самарянката получила мъченически венец при гонението на християните от римския император Нерон.

Светата Църква е увековечила нейната памет, прославяйки я под гръцкото име Фотина, т.е. просветителка. Светото предание съобщава поучителни подробности за нейния живот като самоотвержена благовестница за Христа. Проповедта й се разнасяла в такива важни центрове на древната култура като Коринт и Рим. Когато Нерон я призовал на съд, тя така твърдо изповядвала вярата си в Храста, че довела императора до неописуема ярост. Той заповядал да подложат нея и цялото й семейство (четири сестри и двама сина) на най-жестоки мъчения и люта смърт. Самата Фотина след ужасни изтезания била хвърлена в кладенец.

Какъв знаменателен край! При кладенеца някога тя получила от Христа своето първо духовно озарение и и изпила първата чаша "жива вода", течаща във вечния живот. И пак кладенецът й послужил като врата, през която тя действително преминала във вечния живот!

 Страдание на света мъченица Фотиния

При царуването на римския император Нерон срещу християните било повдигнато жестоко гонение. След мъченическата смърт на светите първовърховни апостоли Петър и Павел езичниците започнали да издирват тези, които били научени от тях на вярата в Христа. В това време, Фотиния, която живеела тогава в африканския град Картаген, заедно със сина си - Иосия, безстрашно проповядвала Христовото евангелие. В същото време по-големият син на Фотиния, на име Виктор, мъжествено се биел във войната на римляните срещу варварите и след нейния край бил назначен от императора за началник на войската в град Аталия, с поръчението да подлага на мъчения намиращите се там християни. Когато управителят на града Севастиан разбрал за това, той казал на Виктор:

- Воеводо, аз зная със сигурност, че ти си християнин и че твоята майка и брат ти Иосия са последователи на Петър, а поради това ти не ще изпълниш това, което императорът ти е заповядал - от страх да не погубиш душата си.

- Аз горя от желание да изпълня волята на небесния и безсмъртен Цар Христа, нашия Бог - отговорил Виктор, - а заповедта на Нерон да преследвам християните няма да изпълня.

Тогава Севастиан казал на Виктор:

- Съветвам те като искрен приятел: подчини се на волята на императора. Защото, ако започнеш с необходимото усърдие да изпълняваш царската заповед и предадеш на съдебно разследване и на изтезания християните, които ти се удаде да издириш, тогава и на императора ще угодиш, и себе си ще обогатиш с при надлежащите им имущества; а на твоята майка и на брат ти ще изпратя писмо, в което ще им пиша да не излизат така открито на проповед и да не скланят езичниците да се отричат от вярванията на своите предци, но нека тайно да изповядват вярата си в Христа, вашия Бог, ако искат и ти, заедно с тях, да не бъдеш предаден на мъчения.

- Никога няма да направя това - отвърнал Виктор, - и не само няма да го направя, но дори и не искам да си помисля за това - да подлагам християните на мъки или насилствено да взема нещо от тях, или пък да съветвам майка си и брат си да не проповядват Христос като истински Бог, но и аз самият желая от цялата си душа да бъда проповедник на Христа, и ще бъда, така - както са и те.

На това Севастиан отговорил:

- О, Виктор! Всички ние добре знаем какви беди ви очакват - теб, майка ти и брат ти.

Веднага щом Севастиан изрекъл тези думи, изведнъж лицето му пламнало и той паднал на земята от остра и жестока болка в очите си, а освен това онемял и въобще не можел повече да говори. Присъстващите слуги го вдигнали и го положили на легло. Така той лежал три дена, без да може да произнесе нито една дума. А след като минали трите дни, той завикал със силен глас:

- Само християнският Бог е истинският Бог, само християнската вяра е истинската вяра и едно е Кръщението - Кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух! Няма друга истинска вяра, освен християнската вяра!

Виктор влязъл при Севастиан и го попитал:

- От какво е предизвикана тази внезапна промяна в теб?

- Любезни Викторе! - отговорил Севастиан. - Твоят Христос ме призовава при Себе Си.

Виктор на часа се заел да го наставлява във вярата и той приел свето Кръщение. Като излизал от купела, Севастиан внезапно прогледнал и прославил Бога. Стоящите там слуги, като видели това дивно чудо и боейки се да не бъдат поразени поради неверието си от същата болест като Севастиан, също се кръстили.

Скоро след това до Нерон достигнал слухът, че Виктор, началникът на войските в Аталия, и управителят на града Севастиан изповядват вярата на Петър и Павел, като привличат всички към себе си и ги убеждават да следват тяхната проповед. Императорът бил известен също, че и Фотиния, майката на Виктор и брат му Иосия, изпратени от апостолите, вършели същото в Картаген. Като разбрал това, императорът пламнал от гняв и изпратил войници в Аталия с поръчение да заловят и да доведат на съд пред него всички християни - мъже и жени, които живеели там. В това време на аталийските християни се явил Христос и им казал: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" (Мат. 11:28). „Аз ще съм с вас и Нерон ще бъде победен, заедно с всички, които му служат."

А на Виктор Той известил: „От този ден името ти ще е Фотин, тъй като мнозина просветени от теб ще се обърнат към Мене."

Христос укрепил за предстоящите страдания и Севастиан: „който претърпи докрай, той ще бъде спасен." (вж. Мат. 24:13).

Фотиния също била известена от Господа за предстоящите й страдания и съпроводена от множество християни, незабавно се отправила в Рим. Когато влязла в Рим, целият град се развълнувал и всички се питали един друг: „Коя е тази?". А тя безстрашно проповядвала Христовото евангелие. Междувременно бил изпратен в Рим, заедно със Севастиан и с други войници, и синът й Фотин, който преди се казвал Виктор. Но Фотиния изпреварила Виктор и преди него се явила пред Нерон заедно със сина си Иосия и с останалите християни, които дошли с нея от Картаген. Нерон попитал светата:

- Защо сте дошли при нас?

- За да те научим да почиташ Христа - отговорила Фотиния. В този момент приближените на императора му казали:

- Градоначалникът Севастиан и воеводата Виктор, които не вярват в боговете, пристигнаха от Аталия.

- Нека да ги доведат при мене - заповядал Нерон. И когато те били доведени, ги попитал:

- Истина ли е това, което чух за вас?

- Всичко, което си чул за нас, царю, е самата истина - отговорили те.

Тогава Нерон, като се обърнал към светите жени, ги попитал:

- Съгласни ли сте да се отречете от вашия Христос, или желаете да умрете за Него?

- О, царю! - отвърнали светите жени и устремили очите си към небето, - никога няма да се отречем от вярата си в Христа и от любовта си към Него.

- А как са вашите имена? - попитал императорът.

- Аз - отговорила света Фотиния - получих от Христа, моя Бог, името Фотиния, а моите сестри са: първата, която се роди след мен, е Анастасия, втората - Фото, третата - Фотида, четвъртата - Параскева, а петата - Кириакия; а имената на синовете ми са тия: името на по-големия, когото моят Господ нарече Фотин, е Виктор, а на по- ладия - Иосия.

- И така, всички вие ли - казал Нерон - сте съгласни да претърпите мъчения и да умрете за Христос Назарянина?

- Всички ние - отговорила света Фотиния - желаем това и с радост сме готови да умрем за Него.

Тогава Нерон заповядал да раздробят с железни чукове китките на ръцете им. Донесли наковалня, върху която нечестивите мъчители слагали ръцете на светиите и ги трошели. Това продължило от третия до шестия час, при което палачите три пъти се сменяли, но светите мъченици не усещали никаква болка. Разбрал за това, Нерон се смутил и заповядал да им отрежат ръцете. Ожесточени, мъчителите хванали светите мъченици, вързали им ръцете и отново ги положили върху наковалнята. Фотиния първа била подложена на това изтезание, но мъчителите, които режели със секира ръцете й, много пъти се сменили, и без да постигнат никакъв успех, падали като мъртви от изне-мога, а светата мъченица, оставайки невредима по силата на Христовата благодат, се молела и говорела:

- Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек? (Пс. 117:6).

Нерон вече започнал да се затруднява и да се чуди на какви още мъчения да подложи светиите, и накрая заповядал да се ослепят Севастиан, Фотин и Иосия и да се затворят във вътрешното отделение на тъмницата, а Фотиния и нейните пет сестри да бъдат отведени в неговия златен дворец, и наредил на своята дъщеря Домнина да стои постоянно при тях. Докато била в императорския дворец, Фотиния обърнала в Христовата вяра Домнина заедно със сто нейни робини и всички те приели свето Кръщение. Тя обърнала към Христа и един влъхва (маг), който веднъж донесъл на нея и сестрите й питие от отровна билка, след което тя претърпяла много мъки.

Три години след това Нерон заповядал да освободят един слуга, който преди бил в числото на неговите придворни и който по негово нареждане бил хвърлен в тъмницата. Тези, които били изпратени да изпълнят заповедта, като видели в тъмницата напълно здрави светите мъченици Севастиан, Фотин и Ио-сия, съобщили на императора, че ослепените галилеяни виждат и са напълно здрави, а самата тъмница е светла и изпълнена с благоухание, и че от място за наказание се е превърнала в свят дом и в място за прославяне на Бога; те казали също на императора, че за светиите затварянето в тъмницата е по-голямо богатство и че при тях се събира множество народ, който повярвал в техния Бог и приел от тях Кръщение.

Като чул това, Нерон се ужасил и като заповядал да доведат пред него светите мъченици, им казал:

- Не ви ли забраних с моята царска заповед да проповядвате в Рим за Христа? И как се осмелихте да вършите това в тъмницата? Заради това аз ще ви подхвърля на много и страшни мъчения.

- Прави с нас каквото искаш - отговорили светите мъченици, - но ние няма да престанем да проповядваме Христа, истинския Бог и Твореца на всичко съществуващо!

Нерон страшно се разгневил от тези думи и заповядал да разпънат светиите надолу с главите и в продължение на три дни да ги бият с ремъци, докато не се разпаднат, както казал той, членовете им. Заповедта била изпълнена. След това той наредил да се постави стража, която да ги наблюдава през трите дни. На четвъртия ден дошли изпратените от него слуги, за да видят дали светите мъченици са още живи, но в момента, когато видели, че мъчениците висят на кръстовете и са още живи, внезапно били поразени със слепота. В това време Божий ангел слязъл от небесата, развързал светиите и ги изцелил. Светиите, като се съжалили над ослепените царски слуги, се помолили за тях и те на часа прогледнали. Слугите повярвали и се кръстили в името на Христа, нашия Бог. Като разбрал това, нечестивият Нерон силно се разярил и заповядал да одерат кожата на Фотиния. Докато палачите изпълнявали заповедта на императора, светата мъченица пеела:

- Господи, Ти си ме изпитал и знаеш. Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли (Пс. 138:1,2).

Когато одрали цялата й кожа, я хвърлили в един кладенец. След това хванали Севастиан, Фотин и Иосия, отрязали им краката до коленете и ги хвърлили на кучетата, а после им одрали кожата и по заповед на императора ги хвърлили в една стара каменна постройка. След това Нерон заповядал да доведат петте сестри на Фотиния и да им отрежат гърдите, а после и на тях да им одерат кожата. Когато мъчителите се приближили до Фотида, тя не поискала някой от тях насила да извърши с нея това, както с останалите свети жени, но като застанала смело на мястото за мъчения, сама одрала кожата си и я хвърлила в лицето на Нерон, така че самият той се изумил от мъжествеността и търпението й. Тогава мъчителят измислил за Фотида ново, ужасно жестоко и смъртно мъчение. По негова заповед наклонили едно към друго две дървета в неговата градина и към върховете им привързали краката на Фотида, след което пуснали дърветата и разкъсали светата мъченица. Така тя предала на Бога своята праведна и блажена душа. След това нечестивият Нерон наредил да отсекат главите на всички останали свети мъченици, а Фотиния, след като била извадена от кладенеца, била затворена в тъмница, където прекарала двадесет дена. Когато след това Нерон заповядал да я доведат при него, той я попитал дали сега ще му се подчини и дали не се е разкаяла за своето упорство и няма ли да принесе жертви на идолите. Тогава Фотиния го заплюла в лицето и като се надсмяла над неговото безумие и над заслепения му ум, казала:

- О, нечестиви слепецо, заблуждаващ се и безумен човеко! Нима ме смяташ за толкова неразумна, че да се отрека от моя Владика - Христос и да принеса жертва на подобните на теб слепи идоли!?

Като чул това, Нерон заповядал отново да хвърлят Фотиния в кладенеца. И когато това било изпълнено, тя предала душата си на Бога и увенчана с мъченически венец, вечно се радва в Небесното Царство, заедно с всички, които пострадали с нея.