Св. апостол Кодрат бил ученик на някои от апостолите, преки ученици на Господа Иисуса Христа.
Бил поставен за епископ в Атина на мястото на мъченически загиналия Атински епископ св. Публий. Проповядвал словото Божие най-вече в Атина и в малоазийския град Магнезия. Подир много апостолски трудове и страдания в 130 г. св. Кодрат претърпял мъченическа смърт за вярата в Господа Иисуса Христа и бил погребан в Магнезия.
Този доблестен апостолски ученик е известен още и като апологет, защитник на християнското учение.
В 126 г. той написал такава блестяща апология на християнството, че император Адриан, като я прочел, издал указ да не бъде осъждан никой от християните само за това, че изповядвал вярата в Христа, без доказателства, че е извършил някакви престъпления.
Апологията на св. Кодрат е изгубена. За нея споменава църковният писател Евсевий Кесарийски.
В това си съчинение св. Кодрат доказва истината за божественото пратеничество на Христа Спасителя, като сочи извършените от него чудесни изцелявания на болни и възкресявания на мъртви. Той пише:
"Делата на нашия Спасител можеха да се видят по всяко време, защото те бяха действителни. Излекуваните и възкръсналите са били виждани не само тогава, когато са били изцелени или когато са били възкръснали. Те са живеели след това доста дълго време – не само през време на земния живот на Спасителя, но и подир Неговата смърт. Някои от тях доживяха дори до наше време."
Тия думи превежда църковният писател–историк Евсевий Кесарийски. Те са малко на брой, но притежават голяма стойност.
Запазило се е друго едно съчинение на св. апостол Кодрат – “Послание до Диогнет".
Диогнет е бил образован езичник, който искал да узнае в какво се състои вярата на християните. В това послание този бележит апостолски ученик е писал за живота на християните следното:
"Те са в плът, но не живеят според щенията на плътта. Намират се на земята, но са граждани на Небето. Подчиняват се на установените закони, но със своя живот превъзхождат самите закони. Те обичат всички."
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
