Климент Охридски, Наум Мизийски и Константин Преславски – тези титани на българското и славянското духовно пробуждане през Средновековието – ги възправя в монументален, неестествен ръст, сякаш те не са действителни творци и личности, а митични герои. Може би това е действителното измерение на тяхната огромна значимост в българската, славянската и европейската история.
Най-ранните славянски книжовни паметници и откритите глаголически и кирилски надписи през последните години ясно и недвусмислено показаха, че истинската родина на кирилската графична система и на документираната славянска книжовност бе България от края на ІХ и началото на X век. В Плиска, Велики Преслав, Охрид, Преспа, Баргала на река Брегалница в Македония, в манастирите край с. Равна, Варненско, с. Черноглавци, Шуменско, с. Мурфатлар в Северна Добруджа и другаде бяха създадени онези книжовни творби, надписи и др., които вписаха българския дух в културната история на Европа.
Климент Охридски в "Похвала за блажения наш Отец и Учител славянски Кирил Философ" го определя като "нов апостол и учител на всички страни". В някои исторически и агиографски съчинения в латиноезичната литература от ХІІІ - ХV век той е характеризиран като "апостол на почти всички славяни".
В "Синодика на Българската църква" непосредствено сред възхвалите за българските царе от Ранното средновековие е въздадена вечна памет на онези, които сътвориха и увековечиха славянското и българското книжовно слово:
"На Кирил Философ, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския, новия втори апостол... – вечна памет. На неговия брат Методий, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга – вечна памет. На неговия ученик Климент, епископ на Велика Морава, и на другите негови ученици Сава, Горазд и Наум и Ангеларий, тъй като и те много са се потрудили за славянската книга... – вечна памет."
Земята на апостолата на Кирило-Методиевите ученици бе България на княз Борис І - Михаил и на цар Симеон Велики (893-927), нашата родна земя. В цялата си многовековна и страдалческа история тя завинаги остана под покровителството на Светите Седмочисленици.
Това не бива никога да се забравя!
Кирило-Методиев вестник, брой 20, април – май за 2005 година
