На 14 февруари е първата голяма задушница, която отбелязва Православната църква - Месопустна. В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост.
На Задушница се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е символ на възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. На следващия ден - неделя, са Месни заговезни (Сиропустната неделя). На Месни заговезни започва големият Великденски пост.
Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Иисус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.
На 14 февруари във всички храмове на Българската православна църква и гробищни паркове ще се отслужат помени за покойниците по повод първата голяма задушница за годината - Месопустна (Месни заговезни).
