На 20 януари се чества паметта на Преподобния Евтимий Велики, който е живял през V век, както и паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски, който е част от културната и религиозна ни идентичност.
Св. Евтимий Търновски произлиза от богат и знатен великотърновски род. Още в ранната си младост Евтимий отива в Килифаревския манастир. По онова време манастирите са били основните духовни и книжовни центрове. Евтимий е бил изключително умен и начетен за времето си, учил е и във Византия, но след като се връща от там той се усамотява в една пещера, недалеч от Велико Търново. Там построява църквата – "Света Троица" и малко по малко около него се събират ученици съмишленици, и така Евтимий става основател на Търновската книжовна школа. През 1375 г. Евтимий е избран за Търновски патриарх, но той не спира да развива своята книжовна дейност. При падането на Велико Търново под турско робство патриарх Евтимий е един от последните стожери на българската духовност и един от последните бранители на българската държава. Той е осъден на смърт от турците, но легендата разказва, че когато палачът вдига ръка да му отсече главата, ръката му се вцепенява, а мечът пада на земята. Затова патриарх Евтимий Търновски е заточен и умира през 1402 г.,като почти веднага е канонизиран за светец. Животът му е за пример, а делото му е реформаторско.
На 20 януари имен ден имат: Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий, Ефтимия.