На 4 март празнуваме Тодорова събота, известна като деня на коневъдството и конния спорт. Празникът е в памет на свети великомъченик Теодор Тирон.
Паметта на Теодор Тирон се почита от векове. Според легендите император Юлиан решил да се подиграе с християните, като ги накара да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Затова той наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от принесени на идолите жертви всички постни храни на пазара. Християните като ядат, макар и без да знаят, ще се осквернят и тъй ще бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да остане тайна.
Легендата разказва, че Свети Теодор Тирон се явил на константинополския Архиепископ Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник, заръчвайки му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа какво да ядат през тия дни, Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиепископ Евдоксий запитал: Кой е този, с когото говори, и Свети Теодор си казал името. Предупредени за наредбата, християните не взели никаква храна от пазара. Затова всяка година споменават с благодарност светеца.
Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. При изгрев - слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на любимото на всички конно състезание - кушия. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Тодоровден при Първата българска държава е денят за пролетния преглед на българската войска. Тогава е извършван преглед за годност на войни, оръжия и коне. На негодните за военна дейност били налагани строги наказания и дори смърт. Любопитното е, че непобедимата българска конница е била съставена само от кобили. Най-важната причина за това е свързана с физиологични дадености на женските коне.
На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът "отчита донесеното". По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
В някои райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби.
