Днес се навършват 137 години от Освобождението на Казанлък от турско робство.
По този повод от 11.00 часа на 8 януари в Девически манастир "Въведение Богородично" ще се състои тържествено честване на празника с отслужване на заупокойа молитва, поднасяне на цветя и слово за историческото събитие.
Утре, 9 януари, казанлъчани и жителите на населените места Шипка и Шейново ще отбележат 137 години от епичните боеве край селищата.
В 10.30 часа в село Шейново пред Паметника на Победата ще се състои тържествено честване на забележителната дата, а честването в град Шипка ще бъде от 11.30 часа в храм "Рождество Христово" при Шипченския манастир.
В Девическия манастир в Казанлък всяка педя земя е напоена със спомени и легенди от неговата двувековна история. През 1974 г. той, както и мраморната чешма в двора и сградите, използвани за руска болница по време на Освободителната война, са обявени за паметници на културата.
Проектът за църквата е изготвен от руски архитект по поръчка на Петербургския митрополит Исидор . Тя е еднокорабна, а стените й са изградени от местен камък. Първата копка е направена през 1857 г., строителството й трае 9 години от дебърски строители под ръководството на майстор Козма. Приз 1866 г. храмът е завършен и осветен от търновския гръцки владика Атанасий. През 1872 г. тук е построено и девическо училище.
Войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, след падането на Стара Загора, се настаняват в манастирския двор, като преди това избиват приютилите се там 340 ранени и болни жени, деца и старци. Временно църквата е превърната в затвор, в който пленени български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. Всички дарения от Русия са плячкосани, а рисунките по стените осквернени. При бягството си по-късно, турците правят опит да опожарят храма. На 27.12. 1877 г. (стар стил) руските войски освобождават Казанлък и слагат край на поругаването на манастирските светини. Изграденият паметник в двора на манастира е в памет на пострадалите 340 българи и на загиналите руски войни и български опълченци. В края на декември 1877 г. монахините предоставят на военното командване на Брянско-орловските части двуетажната къща източно от храма за временна военна болница. Заедно с руските медицински сестри те поемат грижите за ранените болни. Тук са гробовете на руски войници.
През 2000 г. се създава инициативен комитет за реставрация на храма, а през 2001 г. се изготвя и одобрява проект за целта. Тук работи реставраторският екип на Таня Симова, Надежда Донкова и Саша Стойнова. Под саждите се появяват разкошни сцени с ярки багри и невероятно красива живопис.
