По непрозрачен начин българските власти са разрешили използването на някои видове неоникотиноиди (вид пестициди за борба с вредителите по културите, които обаче убиват пчелите). Дерогацията на забраната на тези вещества се базира основно на доклад на компании, сред които е „Синджента България“ - фирма, която ги произвежда. За това алармираха фермери и еколози на пресконференция в столицата днес.
През 2013 г. Европейската комисия въвежда частична забрана на въпросните инсектициди. В началото на тази година обаче Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е позволила ограниченото им използване, без обаче по темата да има обществено обсъждане.
„Така нареченото „контролирано“ прилагане на неоникотиноидите всъщност не е такова и БАБХ няма капацитета да го прилага. Не се знае какви са мотивите да се позволи да се ползват, но основният доклад, на който са се базирали властите, идва от компании-производители на пестициди, сред които е „Синджента“. Индустрията определено оказва натиск, а проблемът е важен, защото представлява заплаха за храната ни“, коментира Меглена Антонова, координатор екологично земеделие на „Грийнпийс България“.
По думите ѝ измирането на пчели заради тези препарати в България е сериозен проблем, въпреки че институциите го отричат. Самите пчелари рядко подават сигнали, защото не вярват, че ще им се обърне внимание.
У нас е разрешено ограничено да се използват 2 от 3 неоникотиноидни препарата за покриване на семена. Когато обработеното по този начин семе започне да покълва и расте, неоникотиноидните химикали започват да се разпространяват из стеблото и листата и могат впоследствие да достигнат до прашеца и нектара. По закон би трябвало всяко поле, на което има засети такъв тип третирани семена, да е обозначено с табели. Такива обаче липсват.
„Пръскането със самолети също трябваше да е забранено, но се прави. След него мирише точно на неоникотиноидни пестициди“, обясни Албена Симеонова, фермер и председател на Българска Асоциация Биопродукти (БАБ).
По думите ѝ у нас 2% от фермерите обработват 85% от земята и властта се съобразява само с техните изисквания, като пренебрегва малките производители. Масовото измиране на пчели са наблюдава именно в районите на едрите земевладелци – Добруджа, Плевенско, Тракия.
Към момента забраната за използване на неоникотиноиди в ЕС все още е частична, но през декември предстоят дебати дали тя да стане пълна. Междувременно БАБ, съвместно с други земеделски и еколкогични организации, стартира кампания за запознаването с проблема и извън България, като ще търси подкрепа от евродепутати и еврокомисари.
Припомняме, че през изминалите седмици пчелари протестираха неколкократно заради пръскането с неоникотиноиди срещу нодуларния дерматит, което доведе до измирането на цели пчелни колонии. Производители от Гоцеделчевско дори заведоха иск срещу държавата. Властите излязоха с обяснението, че са предупреждавали предварително за пръсканията, но според пчеларите такава информация рядко е стигала до тях.
