Рецесия през тази година заради коронавируса – това е прогнозата на Световната банка за развитието на икономиката в България.
Според оценката, БВП ще се свие с 3,7%, което е повече от най-черния сценарий на правителството за 3% свиване на БВП, на база на който беше направена актуализацията на държавния бюджет за настоящата година.
Изрично Световната банка казва и друго – ограничената подкрепа за местния бизнес може да направи по-продължително икономическото възстановяване. Като пример за мярка, която не е достатъчна, Световната банка посочва схемата "60 на 40".
Експертите обобщават, че икономическият растеж от 3,4% през 2019 година се дължи основно на потреблението и то е по-силно от очакваното. Но щом този елемент е силно затруднен (потреблението на частния сектор през миналата година е с растеж от 5,7%, за тази се чака свиване от 3,4%, а на държавата - с 0,4%, след като през 2019 година растежът му е 8,7%), не може да се очакват добри времена. А по-голямото потребление е двигател за сектори като този на недвижимите имоти и финансовия сектор, предупреждава Световната банка.
И още – според банката през 2019 година финансовият баланс на България е влязъл на минус заради сделката за F-16 (2,1 млрд. лева). Заради това, през 2019 година Световната банка изчислява, че българският фискален дефицит е 1% от БВП, а публичният дълг е стигнал 20%, докато годишната инфлация е стигнала 3,1%. Основен двигател на инфлацията са хранителните продукти, като акцент е свинското месо и масовото изтребление на прасета заради африканската чума. Точно поскъпването на храните се посочва и като фактор, който обезличава високата заетост и доброто развитие на трудовия пазар преди кризата с коронавируса – 4,2% безработица и 12% увеличение на заплатите. Всъщност, анализаторите очакват заплатите да не тръгнат надолу само заради по-високата минимална работна заплата и мерки като 1000 лева допълнително за медицинските работници "на първа линия" в борбата с COVID-19.
Сега Световната банка очаква фискален дефицит от малко над 3% т.е. над бюджетните критерии на ЕС за стабилност, като прогнозата е базирана на това, че сме имали 9% от БВП фискален резерв.
Отделно – българската икономика е ориентирана към износ и 66% от него към ЕС, а 63% от вноса е от ЕС. Затова и дълбочината на рецесията ще зависи от дълбочината на рецесията в Европа, предупреждава Световната банка, като прогнозира 4,2% свиване на износа и 3,8% свиване на вноса. На всичкото отгоре Китай е вторият най-голям пазар на България извън ЕС. Освен това – има очакване от Световната банка, че ще се тръгне към тенденция за увеличаване на несъбираеми кредити – нивото им в края на 2019 година е 6,5% от общия банков порфейл, т.е. намаление на годишна база с 1,1%. Напомня се и, че се целим за влизане в чакалнята на еврозоната (механизма ERM II) през юли тази година, но най-вероятно това ще бъде отложено.
Оптимистичната засега нотка е, че през 2021 година българската икономика ще има растеж от 3,9%, а през 2022 година - 3,2%. През тази година от три основни икономически сектора - селско стопанство, услуги и индустрия, единствено в първия се чака растеж, от 1,1%.
Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 9 април"
