Без европари за икономическо възстановяване заради пандемията от коронавируса - това е реална заплаха, според лична позиция на Станислав Младенов, член на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП) и управител на фирма "Евро Консултинг Груп". В случая става въпрос за 12 млрд. лева.
Младенов коментира темата, след като миналата седмица отговарящият за внасянето на Националния план за възстановяване и устойчивост на България вицепремиер Томислав Дончев коментира, че е почтено следващото правителство да внесе плана. Само че крайният срок, упоменат от самия Дончев и то пред 44-тия парламент, е 30 април.
По Плана за възстановяване и развитие България може да получи над 12 милиарда лева, но трябва да договори проектите до 2023 година. Освен това, в Националния план влизат средствата за възстановяване на малките и средни предприятия, за технологична модернизация, както и за енергийна ефективност.
"От една страна, Томислав Дончев, който има законовото право да внесе този план в Министерския съвет (МС) и след това да го изпрати в Брюксел, решава да го остави на следващо правителство, защото така било по-почтено. На мен лично ми звучи като злобно отмъщение. От друга страна - партиите "Има такъв народ" и "Демократична България" още в предизборната кампания се заканиха да ревизират изцяло плана, изготвен от ГЕРБ. Тази ситуация предвещава огромно забавяне", коментира Станислав Младенов.
"Не виждам как изобщо би могло да се случи това (т.е. внасянето на плана), предвид резултатите от вота на 4-ти април и голямата вероятност да се стигне до предсрочни парламентарни избори. Сега е моментът партиите да проявят хладен раузм, далновидност и да помислят за държавата и за гражданите. Това е тяхно задължение и отговорност. Очертаващото се сериозно забавяне на изпращането на Националния план за възстановяване и развитие в Брюксел ще струва изключително скъпо на българската икономика", добави Младенов.
Според Станислав Младенов, ако бъде започната пълна ревизия на Националния план, забавянето може да бъде и с цяла година, тъй като прекрояването му е свързано с много съгласувателни процедури. "Това от своя страна ще скъси периода за усвояване на европейските средства и ще доведе до загуби на финансов ресурс в рамките на не по-малко от 30-40%. Освен това, в Националния план влизат средствата за възстановяване на малките и средни предприятия, за технологична модернизация, както и за енергийна ефективност. На практика България ще остане без средства за възстановяване на икономиката", обясни той.
Ако бързо не бъде сформирано ново правителство, мерките "60/40 и "80/20", както и останалите социално-икономически инструменти за справяне с кризата, предизвикана от Covid-19, ще бъдат спрени, предупреди Станислав Младенов. "Реално всички оперативни програми започват да се забавят от този момент и този процес ще продължи докато не бъде сформирано ново правителство. Затова много се надявам партиите в новото Народно събрание да подходят достатъчно отговорно към държавата и гражданите. Да сформират правителство и по най-бързия начин да внесат Националния план в Министерски съвет, а след това да го изпратят в Брюксел. Европейската комисия позволява и след стартирането му да бъдат предоговаряни части от него. Това трябва да бъде топприоритет за следващото правителство - било то редовно или служебно. В противен случай България ще остане без европейски средства, а това ще се отрази изключително негативно, да не кажа катастрофално, на българската икономика", заключи Младенов.
Както е известно, страните членки на Европейския съюз се договориха към вече приетия бюджет от над 1 трилион евро за периода 2021-2027 година да бъде добавен и фонд от 750 милиарда евро за възстановяване от пандемията от Covid-19. Механизмът "ЕС: Следващо поколение" ще бъде финансиран с общоевропейски заем. По него средствата за България са 12,2 милиарда евро, а половината от тях са грантове и не трябва да се връщат.
Мнение на икономиста Петър Ганев
В предаването "Студио Actualno" икономистът Петър Ганев също изрази мнение по темата. "В момента всяка една община пише своя план за развитието на съответния регион. Много от общините не са готови, така че ще има известно закъснение по тази линия", каза Ганев. По думите му инструментите за подпомагане, които са свързани конкретно с кризата от коронавируса, са няколко и имат различни срокове. "Двата големи са планът за възстановяване и устойчивост - там срокът е 30 април да предадем документи в Европейската комисия. Но планът за справедлив преход е по-разтеглен във времето", уточни експертът.
Според Петър Ганев политическата тежест пада най-вече върху плана за възстановяване и устойчивост, тъй като той тепърва трябва да бъде подаден в Комисията и да бъде одобрен. "Томислав Дончев вече каза, че няма да го направи. Тук влизаме в ликвиден проблем на времето. Тук до 30 април няма да има нов министър, който да подаде този план. Всъщност влизаме в казус, че в началото на май ще има нови министри и този министър ще е в ситуация да вземе плана на Томислав Дончев и да го внесе, без да го пипне", отбеляза Ганев. Той каза, че има вариант новият министър или вицепремиер да реши да го преработи, закъснявайки с времето и крайните срокове.
Още: Кръчмарските сметки за коронавирусните европари на България
