По никакъв начин не можем да говорим, че става въпрос за увеличаване на енергийната зависимост от Русия. В това увери енергийният министър Теменужка Петкова.
Петкова сложи на първо място за България гаранцията за сигурността на енергийните доставки, а след това диверсификацията на маршрутите.
Лесно е да се говори каква е била стойността на АЕЦ „Белене” през 2006 година – 3,9 млрд. евро, но тогава не е била включена ескалацията и никога не е бил подписван фактически договор за самата централа, настоя енергийният ни министър. На въпрос на Нова телевизия дали не строим нещо много по-скъпо – почти 11 млрд. евро, с вече остаряла технология, Петкова отрече, че става въпрос за остарели реактори – те били от поколение "три плюс". Тя не коментира защо "Атомстроейкспорт" вече не произвежда такива реактори и не коментира какво стана с идеята реакторите да се монтират в АЕЦ "Козлодуй".
На Петкова ѝ бяха припомнени думите отпреди вече над 7 години на Бойко Борисов и как целият ядрен риск щял да остане в България, но тя настоя, че сега ситуацията е коренно различна – имаме платено оборудване (след решение на арбитраж да го платим, при цена 620 млн. евро). До момента са дадени 3 млрд. лева, за пореден път каза Петкова и даде аргумент – че постепенно от енергийния микс се вадят въглищните централи. А за сеизмичния риск от БАН били казали, че там, където ще строи "Белене", било едно от най-спокойните от сеизмична гледна точка места в България.
При директен въпрос ще ни бъде ли изгодно да строим АЕЦ "Белене" и дали инвеститори като Джеф Безос и Илон Мъск биха си купили акции, Петкова посочи за интерес от Китай, Франция, включително и от General Electric. До броени дни предстои да бъде публикувана поканата за участие в процедурата за "Белене", каза енергийният министър и каза, че проектът "Белене" ще е необходим не само за България, но и за Балканския полуостров.
Газовата картина
Тогава, когато има по-голяма диверсификация, има предпоставки за по-ниска цена. Сега, на тази среща, се обсъждаха по-глобално проектите от взаимен интерес, коментира Петкова дали сега, при визитата на Медведев, не е могло да поискаме по-ниска цена на газа от Русия.
По отношение на "Турски поток" и инфраструктурата за газопровода на българска територия, Петкова потвърди, че 3 млрд. лева за маршрута през България ще ги платим ние. Тя не отговори пряко на въпроса дали почваме първо да строим и после договаряме с ЕС дали всичко е наред или първо договаряме пред Брюксел интереса, включително и на Русия, и тогава строим. Първо гледаме българския интерес, лаконична беше Петкова.
Попитана и дали е вярно, че има вече договорка за 90% капацитет за "Газпром" за бъдещия "Турски поток" през България т.е. дали всъщност България ще може да вкарва неруски газ от бъдещия интерконектор с Гърция за Европа, енергийният министър отвърна, че има свободен капацитет над 10% на вход и над 20% на изход. По думите ѝ Европейската комисия била убедена, че България работи "за диверсификация", като Петкова отговори и кога България ще си избие 3-те млрд. лева, които дава за инфраструктура – на година сме щели да реализираме почти 400 млн. лева приходи и до 2039 година ще си върнем разходите. Тя увери и, че до 2020 година интерконекторът с Гърция щял да бъде въведен в търговска употреба.
