Огромно разочарование от липсата на действия от страна на шефа на ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите) Джовани Кеслер показа българската неправителствена организация Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност (ГД БОПП). Според НПО-то ОЛАФ и Кеслер са проявили престъпно бездействие по случая.
Сингалът до ОЛАФ касае злоупотреба със 170 млн. евро през 2013 година и предупреждение за „грабеж“ на още толкова пари през 2014 година през Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Става дума за неправомерно прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за бюджетния период 2007 – 2013 година по отношение на производството на зърно, уточняват от ГД БОПП. НПО-то твърди, че за 2013 година е увеличена ставката за плащане на помощи за сеитбообращение за опазване на почвите и водите със 140%, след като за всички останали направления от мярката увеличението е между 20-35% (биологично растиниевъдство, биологично пчеларство, възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност, поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, контрол на почвена ерозия, опазване на застрашени от изчезване местни породи при животновъдството и традиционни практики за сезонна паша). В изчисленията по мярката не са включени специални изисквания като например отказ от отглеждане на монокултура, зелено торене, хетерогенно земеделие с включване на междинни култури, подчертават от НПО-то. Така зърнопроизводители получават 170 млн. евро по изчисления на ГД БОПП за дейности, които всъщност намаляват почвеното плодордие.
В същото време изискванията по останалите подмерки са отчайващо бюрократизирани. За разлика от биологичните производители, които за най-малки грешки са наказвани със сериозни намаления на плащанията, стигащи до 100%, за зърнените производители, кандидатстващи по направлението ”Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите” са заложения наказания от само 1% и 2% (с максимално намаление от 5%) за неспазване на изисквания. Дори за неспазване на основното изискване – спазване на плана за сеитбооборот, санкцията е 2%, посочва НПО-то.
Според изчисленията на ГД БОПП около 1 милион хектара /182евро за 1 ха./ земи за провеждане на сеитбооборот са субсидирани със 170 млн. евро. Земеделските земи, обработвани с интезивно конвенциално неекологосъобразно земеделие посредством традиционен сеитбооборот в България са около 3 милиона хектара или 3 пъти повече. С това възможностите за отклоняване на европейски средства в сметките на „олигарсите“ само по тази мярка са над 550 милиона евро на година за сметка на средствата за субсидиране на земеделието в НАТУРА зоните например, въпреки че предстои да бъдат включени зоните по местообитанията, смятат от ГД БОПП.
Неправителствената организация прави и изчисления какво всъщност печели България от Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Според НПО-то по I стълб т.е. директни плащания за периода 2007 – 2013 година 75% от субсидиите са отишли при само 3700 физически и юридически лица. Това са на практика 100 свързани лица, заявяват от ГД БОПП. По II стълб, т.е. развитие на селските райони, от отпуснати 3,242 млрд. евро са усвоени 2,609 млрд. евро. 67% от усвоеното е при тези 100 свързани лица.
Специално за ОСП възмущение изразяват и от Асоциацията на българските села (АБС). АБС счита, че ОСП допринася за загуба на селското ни стопанство, а не за печалба. Като ефект от спирането на ОСП асоциацията вижда моментално повишаване на потреблението на български селскостопански продукти.
Припомняме, че мерките за усвояване на евросредства се определят от националните власти на съответната държава-членка. Одобрението на текста на мерките става от Европейската комисия. Годишно България внася около 400 млн. евро в общия европейски бюджет, но получава около 2,2 млрд. евро.
