Малко над половината от капацитета на бъдещата газова връзка между България и Гърция е бил резервиран с обвързващи оферти от пет компании във втората фаза на пазарния тест за договаряне на обема на планирания газопровода. Това съобщиха от проектната компания "Ай Си Джи Би“, в която с равни дялове участват "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и компанията "Посейдон” с акционери гръцката ДЕПА и италианската "Едисон".
От там не се посочват имената на фирмите, които са заявили конкретни количества и са предложили цени, но по неофициална информация най-големият капацитет е поискан от българския държавен газов снабдител "Булгаргаз", който е собственост на БЕХ, а обеми са заявили и останалите акционери ДЕПА и "Едисон", както и още две чужди компании, която обаче не са сред участниците в първата фаза на пазарния тест.
От "Ай Си Джи Би" уточниха, че обявеният във втората фаза капацитет е бил 2,7 млрд. куб. м годишно, от които са резервирани 1,57 млрд. куб. м. Плановете са тръбата да е с капацитет от 3 млрд. куб. м. При първата фаза на пазарния тест имаше девет необвързващи заявления са за общо около 4,3 млрд. куб. м годишно за газопреносни услуги при прав поток от Гърция за България и приблизително 1 млрд. куб. м годишно за газопреносни услуги при твърд реверсивен поток от България за Гърция. Сега не се посочват такива подробности, предаде Mediapool.
На практика "Булгаргаз" ще поеме една трета от капацитета на газовата връзка, тъй като от там смята да внася договорените 1 млрд. куб. м азерски газ от находището "Шах Дениз ІІ“ след 2019 г., за когато се планира да е построен и интерконекторът. В първия тест завяки бяха подали и азерската държавна компания СОКАР, която участва в разработването на "Шах Дениз II", румънската "О Ем Ви Петром" (OMV PETROM), частните български газоразпределителни компании "Ситигаз България" и "Черноморска технологична компания", американската "Нобъл“, която разработва газово находище в Кипър и добива шистов газ в САЩ, както и гръцката "Газтрейд“.
За отказа от процедурата на "Нобъл" и "Газтрейд" стана ясно още през октомври, но тогава бе обявено, че са се появили нови четири кандидати, заради което и бе удължен срокът на втората фаза от пазарния тест до края на ноември.
От съобщението на българо-гръцко-италианското дружество става ясно, че се обсъжда възможността за провеждането на процедура по разпределение на остатъчния капацитет между играчите, които не са участвали в първата фаза, но запазват интереса си.
От "Ай Си Джи Би" посочват, че резултатите от пазарния тест демонстрират добра търговска перспектива за реализацията на проекта. Тази процедура трябва да бъде одобрена от енергийните регулатори на България и Гърция.
Същото се отнася и за разпределението между петте фирми на сега резервираните капацитети от газовата връзка.
Пазарният тест беше важен за следващата стъпка по осигуряване на заемното финансиране за реализиране на проекта, за който Европейската комисия вече отпусна 45 млн. евро за предпроектно проучване. Общата му стойност се изчислява на около 220 млн. евро, 70 процента от които трябва да осигурят акционерите в проектната компания. Очакванията са кредитът да бъде отпуснат от Европейската банка за възстановяване и развитие и договорите за капацитет ще служат като гаранция за жизнеспособността на проекта. Отделно БЕХ получи за трета поредна година и в бюджета за 2017 г. държавна гаранция до 215 млн. лв. за построяването на газовата връзка с Гърция.
Според данни от това лято, изграждането на връзката между газовите системи на България и Гърция от Стара Загора през Хасково до Комотини трябваше да започне през март 2017 г., но това надали ще се случи тъй като тепърва трябва да се обявява международен търг за проектант и изпълнител на строежа.
