Изплащането на дължимите заплати и осигуровки е най-голямото затруднение за бизнеса в условия на криза. Това показват данните от проведено онлайн анкетно проучване в периода 2-8 май 2020 г., осъществено от БСК сред 584 управители и собственици на фирми в цялата страна.
Резултатите отразяват преимуществено състоянието сред микро и малките предприятия в търговията и услугите - сектор, който преобладава в БВП и е най-много засегнат от кризата и ограниченията свързани с коронавируса.
Масови съкращения и неефективни мерки за помощ
Принудени да съкратят част или целия си персонал вследствие на кризата са 73% от анкетираните, а 15% са прибягнали до намаляване на трудови възнаграждения.
Възползвалите се от мярката 60/40 са едва около 4%. Само 6% планират да кандидатстват, а 8.5% се колебаят.
Цели 81.5% от анкетираните оценяват мярката 60/40 като неефективна.
Почти половината от участниците в анкетата са наясно с антикризисните мерки, които предлага българското правителство за подкрепа на бизнеса, 38% имат частична яснота, а 15% изобщо не са наясно каква помощ могат да получат за справяне с проблемите, породени от коронавируса.
Едва 15% от анкетираните планират да кандидатстват по някоя от мерките по линия на Българската банка за развитие (ББР), а 32% все още се колебаят дали да пристъпят към подобен ход.
Категорични, че мерките чрез ББР не отговарят на нуждите им са цели 53% от работодателите.
От какво се нуждае малкият бизнес
До 20 000 лв./месец са необходимите ликвидни средства за покриване на разходите в следващите три месеца (в т. ч. заплати, осигуровки и данъци) за около 57% от анкетираните. Всяка четвърта компания се нуждае от 20-50 хил. лв. на месец, а всяка десета – от над 100 000 лв. ликвидни средства за месечна издръжка.
Намаляването на ДДС за храни и лекарства като антикризисна мярка подкрепят 86% от участниците в анкетата, против са 5.6%, а около 9% се колебаят.
74% от участниците в анкетата са убедени, че е необходимо временните мерки в подкрепа на бизнеса да продължат и след края на кризата. 7% са на противното мнение, а останалите се затрудняват да преценят.
Според повечето анкетирани, най-голям ефект биха имали фискалните мерки (разсрочване на задължения до края на 2021 г., създаване на възможност за ползване на данъчни облекчения, освобождаване от плащане на част от патентен данък или местни такси). Така смятат 65% от участниците в анкетата.
Според 53% най-важни са финансовите мерки, вкл. кредити при облекчени условия, схеми за безвъзмедна помощ с определен фокус – за запазване на заетостта, за обучение и др. 22% от анкетираните очакват специфични за отделни отрасли мерки, като например, ваучери за туристически услуги, временна финансова помощ за фирмите от сектора, намаляване на ДДС за определени стоки и услуги и др.
Задлъжнялост
Почти половината от анкетираните (48%) декларират, че кризата не е довела до увеличение на задълженията им към други фирми, за 45% задълженията са се увеличили с до 100 000 лв.
Между 100 и 200 хил. лв. ръст на задълженията декларират 5.5% от участниците в анкетата, а 1.7% са анкетираните, които имат над 200 000 лв. ръст на задълженията към контрагенти.
Аналогично е положението със задълженията към държавата. 45% от анкетираните нямат регистрирани задължения към държавата, 48% обаче са с до 50 000 лв. ръст на задълженията вследствие на кризата, 5.5% между 50 и 100 хил. лв., а над 100 хил. лв. дължат 1.4% от анкетираните.
58% от участниците в анкетата нямат невзети от други фирми суми за услуги и/или продукти, 34% очакват вземания в размер на до 100 хил. лв., 5.6% - над 200 хил. лв., а между 100 и 200 хил. лв. неполучени вземания декларират 2.4% от анкетираните.
