Очертават се коледни добавки за пенсионерите, според финансовия министър Владислав Горанов, който защитава проекта за държавен бюджет за догодина пред три комисии в парламента. Запитан в кулоарите, дали ще има коледни добавки за пенсионерите, той заяви пред журналисти: "Коледа ще има със сигурност, за добавки – отсега като гледам изпълнението на бюджета, смятам, че няма причина да няма". Относително далеч сме, отбеляза той и добави: "Както вървят числата за изпълнението на приходната част, няма причина да пестим от това".
Горанов е категоричен, че най-точното определение за Бюджет 2020 е е "балансиран бюджет". По думите му, макрорамката е балансирана не само във фискалния смисъл, а и в смисъл, че следва всички заложени политики още в началото на мандата в 2017 г. "Предвидимостта и последователността мисля че е положително качество, защото това, от което страдаме най-много в определени публични политики е именно липсата на приемственост и последователност между отделните години, между отделните правителства, което не дава възможност за постигане на дългосрочни цели", подчерта Горанов. Като пример той посочи целта за подобряване на качеството на средното образованиеq намаляване на неграмотността и връщане на децата в училище и изтъкна, че това е възлова предпоставка за намаляване на бедността сред определени групи население.
Той изтъкна, че голяма част от фискалните параметри и приоритети, заложени за 2020 година, са още от предизборната програма на ГЕРБ и конкретизира - "увеличение на разходите за средно образование, удвояването на учителските заплати, завършването на автомагистралния пръстен с фокус върху Северна България и магистрала "Хемус", разбира се и един приоритет, който дойде в крачка заради решенията на НАТО и приехме план за постигане на увеличение на разходите за отбрана на 2% от БВП – общо взето приоритети, които имат нужда от дългосрочна стратегия, за да бъдат реализирани".
Финансовият министър даде да се разбере, че няма да има преизчисляване на пенсиите. "Самият пенсионен модел е приет с консенсус и никой не го поставя под съмнение. Той съдържа механизмите, по които пенсионните доходи да бъдат определяни и актуализирани година след година, с оглед запазване и повишаване на покупателната способност на доходите от пенсии", категоричен е той. Дали чрез периодични ad hoc решения по отношение на пенсионния модел може да се постигне благосъстояние, неговият отговор е "по-скоро не".
Горанов разказа, че при съставянето на програмата на правителството на ГЕРБ за изборите през 2017 г. била направена екстраполация какъв би бил брутният вътрешен продукт (БВП) до края на мандата и тогава било преценено, че е оптимално към края на един мандат БВП да достигне 110 милиарда. "Тази цел отдавна е преизпълнена", подчерта той.
Финансовият министър изтъкна увеличението на минималната и средната заплата и целенасочената политика чрез правителствени мерки да се натисне реалния сектор да следва политиката по доходите в ситуация, в която пазарът на труда отдавна е прегрял. "По-високи пенсии ще имат българските пенсионери тогава, когато работещите българи имат по-високи доходи", категоричен е финансовият министър. По думите му "никаква друга формула не е работеща, другото е краткосрочно решение, граничещо с популизъм". Горанов поясни, че това би означавало дестабилизиране на пенсионната система в краткосрочен период, формиране на огромни нови задължения за нея, респективно за държавата и достигане в един момент на промяна на осигурителната тежест или ограничаване на размера на пенсиите. "Пенсионната система е така измислена, че ако се получават високи доходи в България, има и високи пенсии", убеден е Горанов.
В отговор на критиките, че Бюджет 2020 не е съобразен с очакваната рецесия, Горанов отбеляза, че излезе прогнозата на ЕК, която дава малко по-консервативни виждания за развитието на българската икономика в следващите няколко години и нахвали балансирания бюджет 2020. "Балансираният бюджет дава удобен инструмент за плавно преминаване на кризи", заяви Горанов. "Ако се появи криза, тя би трябвало да се отрази най-вече на приходната част на бюджета. Балансираният бюджет дава разумен буфер през възможността за допълнителна фискална експанзия и промяна на салдото, ако са толкова неблагоприятни условията, че приходите драстично се разминат с разчетите, които сме направили предварително", поясни Горанов. Той отбеляза, че балансираният бюджет дава възможност да отбележим разумен дефицит, в рамките на критериите определени в Пакта за стабилност и растеж.
"Ниската задлъжнялост е още един от факторите, които и ЕК, и международните финансови институции отчитат като буфер по отношение на нашата икономика", изтъкна още Горанов. Той добави, че като една свръхзадлъжняла държава от порядъка на над 100% от БВП, каквито за съжаление в ЕС има, ще бъде много силно наказана от пазара и доста дестабилизирана, ако се наложи дълго време или пък рязко да търси външно финансиране. Докато една малка и отворена икономика с ниска задлъжнялост има много по-голяма гъвкавост в това отношение, отбеляза още той.
Помолен да коментира заложените над 2 млрд лева нов дълг, финансовият министър обясни, че са заложени всички опции, които са възможни на ниво законодателство. "Няма да разкривам стратегията, защото е по-добре да не подготвяме предварително пазара за нашите очаквания. Когато имаш всички опции, това е по-добре за министерство на финансите, респективно за държавата, респективно за данъкоплатците, защото можеш да избираш такава пазарна стратегия, при която да получиш най-добро финансиране на най-ниска цена", поясни Горанов. Той посочи, че това е максималния възможен лимит и увери, че правителството ще се стреми да не го използва. "Наличието на ликвидни буфери в правителството е предпоставка за създаване на цялостно усещане за предвидимост и устойчивост. Когато има ликвидни буфери в правителството, всички шокове могат много по-лесно да бъдат абсорбирани", добави Горанов. "В случай, в който изведнъж рязко се наложи да се търси финансиране, тогава освен вътрешния дебат, който като се има предвид качеството на политическия живот в България, ще бъде доста екстремен, ще се добави и очакването на пазара, че ти си на зор. Тогава е скъпо", каза още той.
Запитан дали очаква 2021 година отново да излезем на външните финансови пазари, Горанов уточни, че годишния размер ще се определя в годишния Закон за бюджета, така както следва и от Закона за държавния дълг. "Смятам, че няма да се наложи да достигаме тези лимити, но те са максималните възможни лимити, които се предлагат от страна на правителството", каза той. В края на краищата, подобно финансиране, ако се търси и осигурява, ще мине през разходната част на бюджета, отбеляза Горанов и увери: "То не се взема самоцелно, то се всича за да финансира определени политики на държавата".
По въпроса дали има опасност отново да актуализираме бюджета заради голямо еднократно плащане за военна техника или нещо друго както тази година за изтребителите, Горанов зави: "Не смятам" и изрази надежда големите проекти за модернизация на военноморските и сухопътните сили, да бъдат вместени в програмите, които са приети от парламента и има график с разсрочено финансиране. "Дай Боже да ни изненада някоя голяма инвестиция. Нямам нищо конкретно предвид. Но само подобно нещо, което изисква сериозна интервенция от страна на държавата за привличане на подобен инвеститор, би ме мотивирало да подкрепя подобно решение", завърши финансовият министър.
