Въпреки оптимизма на управляващите и твърденията, че икономиката на България се развива добре, статистиката показва свиване на индустриалния износ, почти пълно изчезване на чуждестранните инвестиции и ръст на БВП на глава от населението, който е недостатъчен, за да се целим в нивата на държави от еврозоната. Това стана ясно от думите на икономиста проф. Димитър Иванов в интервю за bTV.
"Премиерът има правото да показва увереност пред нацията, да показва увереност пред Европа и неговият изказ беше убедителен. Изказ убедителен, но детайлите не бяха прецизни, особено икономическите детайли", посочи той във връзка с интервюто на премиера Бойко Борисов пред bTV от 14 февруари.
Професорът посочи, че доходите у нас се вдигат, но към момента БВП на глава от населението е 6500 евро при средно за еврозоната 32 000: „Това е ситуацията, която ние трябва да гоним и да се съобразяваме”.
"Бих казал на премиера, че ние по темп на растеж на БВП по данните, които Евростат публикува, не сме между първите 5, а между 8 и 11 място в ЕС", заяви икономистът и отбеляза, че ако при нас говорим за 3,6% ръст, то съседна Румъния има 7%, а централноевропейските страни са с по поне процент пред нас.
Нещо повече – според проф. Иванов нашият ръст на БВП не почива на вдигане на индустриалното производство:
"Поръчките от чужбина за промишлеността миналата година са спаднали с 30%. Темпът на растеж на промишлената продукция е нулев, в строителството има 3% намаление."
Той засегна и болезнения въпрос с намаляващите чуждестранни инвестиции през последните 6-7 години, като посочи, че само за миналата година спадът е със 70 на сто.
На фона на информации за това, че централноевропейски фирми обмислят навлизане на нашия пазар, той запита къде са нашите компании, които правят експанзия в чужбина. И си отговори: "Няма такива, не ги създадохме за 28 години преход."
Проф. Иванов се обяви за сериозен дебат за влизането на България в еврозоната, като подчерта, че това би означавало БНБ да загуби всякакви права за улеснение на финансовите институции в страната, валутните й резерви да бъдат отдадени на ЕЦБ и, най-вече, страната ни да тръгне към структура, която не е ясно как ще изглежда и как ще функционира след реформите, които Франция ще лансира след сформирането на новото германско правителство.
