Пенсионната ни система не дава индикации да излезе от тежката криза, а положението на възрастните хора също не се очаква да се промени съществено.
Тези констатации са факт, въпреки че се затягат условията за пенсиониране и предстои увеличение на осигуровките.
Средната пенсия ще стане 902 лв. към 2040 г., а чак през 2060 г. тя може да надхвърли 2000 лв. Само за сравнение - тогава средната заплата ще бъде 5754 лв., което автоматично означава, че не предстои по-добър живот за възрастните.
Също така коефициентът по заместване ще стане 42.2%. Сега той е 44.4%
Това показва актюерски доклад на НОИ за състоянието на държавното обществено осигуряване до 2060 г. Той се прави за първи път от 2013 г. и отразява промените, предприети от ГЕРБ - увеличаване на възрастта за пенсиониране, промяна в начина за индексиране на пенсиите и вдигане на осигуровките с по 1 процентен пункт през 2017 и 2018 г. За пръв път може да се види и как ще нарастват пенсиите в следващите години след промените в Кодекса за социално осигуряване, пише вестник СЕГА.
Между 2017 и 2026 г. тежестта на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се увеличи от 1.1 на 1.5%. Така отпуснатите след 31 декември 2026 г. пенсии ще бъдат с около 36.3% по-високи от тези, отпуснати тази година. От 2027 г. нататък ще се върне сегашният модел на осъвременяване на пенсиите, като процентът ще се движи между 2.8 и 3.3 според осигурителния доход и инфлацията.
Забележим скок до 2030 г. няма да има - тогава средната пенсия за трудова дейност ще бъде 570 лв. и ще е едва 40% от средния осигурителен доход. Още над 10 години ще й трябват да доближи заветната граница от 1000 лв. - към 2040 г. размерът й ще бъде 902 лв. През 2050 г. ще достигне 1390 лв., а ще прехвърли 2000 лв. едва през 2060 г., когато се очаква да бъде 2025 лв.
Прогнозата за пореден път показва, че адекватността на пенсиите зависи изключително от втория и третия стълб, които не са включени в разчетите на НОИ. От миналата година насам обаче правителството на ГЕРБ предприе редица промени, които уронват доверието в частните фондове. Масовото плащане на пенсии от втория стълб се очаква да започне след 2021 г.
Въведената м.г. възможност човек да се осигурява изцяло в НОИ без втория стълб ще окаже съществено влияние върху размера на пенсиите, но на този етап липсва достатъчно информация да се направи реалистично допускане, признават авторите на доклада.
След планираното увеличение през следващите 2 години осигуровките би следвало да останат без промяна, макар че всяко правителство идва с нови идеи в тази област. Косвено обаче осигурителното бреме ще продължи да расте - чрез промяна на минималния и максималния осигурителен доход.
НОИ прави разчетите си при запазване на сегашните нива на двата показателя до 2019 г., а за следващите години ползва дългосрочната макроикономическа рамка. Допускането е минималният осигурителен доход да е 45% от средната заплата, а максималният - 254% от нея. При очаквана заплата от 1078 лв. през 2020 г. това прави максимална база за осигуряване 2738 лв.
Осигуряващите се ще намаляват от 2.76 млн. души сега до 2.011 млн. през 2060 г. Средният осигурителен доход ще се увеличава по-сериозно след 2030 г., когато ще е 1424 лв., а 30 години по-късно вече ще е 4802 лв. На този фон пенсионерите с пенсия за трудова дейност ще намаляват - от 2.128 млн. сега до 1.724 млн. през 2060 г. Този процес се дължи както на демографски фактори, така и на затягането на условията за пенсиониране.
Съотношението между пенсионери и осигурени първоначално ще се задържи заради увеличаването на възрастта за пенсиониране, но след като тя се изравни на 65 г. за мъжете и жените през 2037 г., ще започне да се влошава. Така, ако сега 100 работещи издържат 77 пенсионери, то през 2060 г. вече ще плащат за 85.9.
Инвалидните пенсии ще продължат да бъдат значителен брой - от 415 700 тази година те ще надхвърлят 601 000 през 2040 г., след което ще започнат да намаляват и през 2060 г. се очаква да бъдат 458 900. И тук обаче тенденцията следва логично от застаряването и не се дължи само на многото българи, които търсят вратички да се пенсионират по-рано. Делът на инвалидните пенсии обаче остава висок и в края на периода ще бъде 26.6%.
Много дисбаланси ще продължат да тежат на системата, на която предстоят най-трудните години от демографската криза. НОИ ще остане силно зависим от държавния бюджет. Благодарение на увеличението на осигуровките през следващите две години дефицитът в системата ще достигне най-ниския си размер през 2021-2023 г. - около 4% от БВП при 5.3% тази година.
Намаляването на работната сила и по-високите пенсии обаче ще обърнат тези положителни промени след 2040 г. и през 2060 г. дефицитът ще скочи до 6.8% от БВП. За да се постигне баланс между приходи и разходи, вноската за пенсия не трябва да пада под 30% при среден размер 14.2%, изчисляват от института.
