Хората в България държат достатъчно много пари в банките - общо привлеченият ресурс е над 70 милиарда. За страната ни това е рекорд, но в никакъв случай не сме феномен - просто вървим в крак с икономиката. Това заяви Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България.
Още: "Идват ли по-добри времена за пенсионерите": Реформа може да удвои втората пенсия
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
БНБ има добра памет - между 2005 и 2007 имаше бум на кредитирането заради цените на недвижимите имоти, припомни Петър Андронов. В момента в някои градове има известно повишаване на цените на имоти, което е свързано с кредитирането, но желанието на БНБ е да се повтори сценария от преди десет години, допълни той, но изтъкна, че положението е по-леко от тогава.
За да върви икономиката, хората трябва не само да спестяват, но и да потребяват, каза още Андронов пред БНТ. Така той обясни ниските лихви върху депозитите.
Българските банки ще стават все по-малко, прогнозира банкерът. Това според него е естествен процес на окрупняване, при който пазарът се доминира от няколко големи банки. Той допълни, че подобно положение е белег за зряла икономика. Окрупняването на капитала, което е резултат от сливането на банките, води до по-голяма стабилност, обясни Андронов.
Още: Украинските дронове спряха работата на най-голямата рафинерия в Южна Русия
Още: Електроразпределителните дружества ще получат стотици милиони безвъзмездна помощ
Желанието на България да се присъедини към еврозоната не означава, че това ще стане, дори да сме готови в голяма степен и множество сделки да се извършват в евро, обясни Андронов. Въпросът е в нивото на доверие, което страните от еврозоната имат към България.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Кремъл призна, че продажбите на руски газ за Европа са сложни
Още: Енергийният министър с първи коментар за евентуалната продажба на "Лукойл Нефтохим"
Според Андронов има сериозен проблем с качеството на образованието за младите хора, както и с оценката на знанията им. Той посочи недостатъчния брой на младите, както и некачественото им или непрактично образование, като основен проблем пред развитието на българската икономика.
