България не е сигурна какво е имала предвид ЕК с обявените съкращения на еврофондове

Няма грешка в числата, които вицепремиерът Томислав Дончев изнесе малко след като европейският комисар по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер представи пред Европейския парламент предложението на Европейската комисия за бюджета на ЕС за периода 2021 – 2027 година (бел. ред. - т.нар. многогодишна финансова рамка). Това споделиха от политическия кабинет на Дончев пред Actualno.com.

Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“

Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите

Припомняме, че вицепремиерът, който отговаря за европейските фондове в третото правителство на Бойко Борисов, обяви, че за настоящия програмен период средствата за кохеизонната политика на ЕС са в номинален размер (бел. ред. - без да се пресмята инфлацията) от 371 млрд. евро, докато за следващия програмен период са в номинален размер от 373 млрд. евро. Пред ЕП обаче Йотингер обяви, че ще има 7% намаление на средствата за кохезионна политика и 5% намаление на средствата за Общата селскостопанска политика (ОСП). Дончев пък каза, че номиналното предложение за ОСП сега е за 371 млрд. евро, а през настоящия програмен период са били отделени 411 млрд. евро.

Считам, че това е една адекватна база за сравнение (бел. ред. - програмен период спрямо програмен период) и се водим от ясното разбиране, че всякакви други варианти за сравняване в момента са рискови, уточняват от кабинета на вицепремиера. Уточнението беше направено предвид въпрос дали България и Йотингер обявяват числа, изхождайки от различна база. Не сме сигурни от каква база за сравнение тръгва г-н Йотингер, когато обявява съответните съкращения – дали спрямо сегашния седемгодишен програмен период или нещо друго, казаха специалистите.

Отделно, от кабинета на Томислав Дончев напомнят и, че следващата седемгодишна бюджетна рамка ще отразява разпределение на средства за 27, а не за 28 страни-членки. Начинът, по който ще се изчислява разпределението за отделните държави и кои критерии ще са най-важни тепърва ще се обсъжда, казват експертите. "За разлика от предходния период, където основен индикатор е БВП, в следващия ще се вземат предвид допълнителни критерии за разпределяне на средствата по държави - по линия на миграция, изменения на климата и заетост (с фокус върху младежката заетост). Няма яснота каква ще е относителната тежест на тези критерии".

Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас

Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина 

Преговорите за бюджетната рамка започват още сега, докато сме председател на ЕС и България ще трябва да има ролята на арбитър. След председателството ще можем да наблегнем каква е националната ни позиция, става ясно от позицията на Дончев.

Беззаконие = липса на евросредства

Относно предложението на ЕК за въвеждане на критерий "върховенство на правото", който да позволи на Брюксел да наказва държави, в които законът е химера, от кабинета на вицепремиера отговориха, че България се отнася "с повишено внимание" към нови предложения за разпределяне на евросредства.

"Считаме, че всяко предварително условие за предоставяне на средства от кохезионната политика следва да е подбрано обективно, да има пряка връзка между него и съответните инвестиции и да не води до превръщане на тези политики в средство за наказание или "заложник" на успехите. От една страна е важно да имаш работеща и ефективна съдебна система, но от друга трябва да се внимава фондовете да не се превърнат в средство за политически натиск в отделните страни, защото тези фондове са преди всичко инвестиционен ресурс, а не средство за натиск върху държави-членки. В последно време има известна вълна от евроскептицизъм и има риск тези настроения да се подхранват", гласят точни думи. Няма как да е приемлива теза, че Западна и Източна Европа имат непреодолими проблеми с върховенството на закона, казва за финал вицепремиерът.

Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна

Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС