Малко над 8300 българи са се завърнали от началото на годината от чужбина у нас като безработни. Ръстът за една година на завърналите се гурбетчии, регистрирали се в бюрата по труда, е значителен - над 23 на сто, макар че в общия дял на хората без работа те продължават да са малко - над 3 на сто. Това показват данните на Агенцията по заетостта към края на септември. Официалното ниво на безработицата продължава да пада леко до 7.8 на сто.
Над 253 000 българи са останали без работа за деветте месеца на годината, като само за септември те са над 29 000 души, основно заради приключването на сезонната заетост. Това са новорегистрираните безработни, които са предимно съкратени от малки и средни фирми най-вече от секторите на услугите и индустрията, от фирми, за които има уведомления за масови уволнения, както и напуснали по взаимно съгласие, пише в. "Сега".
През септември най-много работници са освободени от сектора на услугите - почти 14 000 души. Почти 9500 са останалите без работа от неуточнен сектор. В преработващата промишленост са освободени над 3600 работници. Със сто по-малко работници са освободени от търговията. Според данните от сектор "държавно управление" са освободени над 4200 служители. Тук се включват чиновниците в държавната администрация, в местната власт, както и работещите в държавните многопрофилни болници, БДЖ и др.
От началото на годината на работа с посредничеството на бюрата по труда препитание са си намерили малко над 206 000 българи. Спрямо деветмесечието на 2015 г. те са се увеличили с почти 4 на сто. С изтекла регистрация в бюрата са над 133 000 души. От намерилите работа над 171 000 се трудят на първичния пазар, а на субсидирани с държавни и европейски средства работни места са постъпили около 34 000 души. Над 36 000 са започналите работа продължително безработни хора - такива, които са без работа повече от една година. Те се увеличават спрямо миналата година с почти 11%. Въпреки това броят им остава значителен - към септември те са над 106 000 души. Тези хора намаляват, но делът им остава значителен - почти 42 на сто от всички. Например през 2013 г., когато общата безработица беше много по-висока (11%), продължително безработен бе всеки трети. Тоест за три години те са се увеличили с почти 10 пункта в общия дял на безработните, което говори за ниската ефективност на програмите и мерките, насочени към тази уязвима група.
При другата уязвима група на пазара на труда - тази на хората в предпенсионна възраст, се наблюдава същата тенденция. Тези безработни намаляват, следвайки общата динамика, но като дял се увеличават. Ако например през 2013 г. са били 36 на сто от всички, този септември те са вече почти 41 на сто от всички.
